— Не представляваше никакъв проблем. Исках да го направя. Знаех, че Саймън ще бъде впечатлен, а и няма да се безпокоя за теб, докато шофираш към къщи в тъмнината. Освен това — добави той и извади бутилка от сребърна кофичка — исках да се отпуснеш, за да се насладиш на хубавото шампанско.
— О, дори и без бележката, която ми изпрати, едва ли бих възразила.
— Добре.
Брад отвори тапата с леко пукване и докато наливаше втората чаша, Саймън дотича, следван от Мо.
— Трябва да отвориш подаръка си за добре дошъл.
— По случай завръщането ти във Вали.
Зоуи обви ръка около раменете на сина си.
— Да видим какво има тук. — Брад развърза панделката и се почувства малко глупаво, защото вече знаеше, че ще я запази заедно с малките червени цветя, прикрепени с нея към семплата кафява кутия, в която подаръкът лежеше върху бели салфетки, посипани с брокат. — Очевидно умееш да опаковаш.
— Когато човек е решил да направи на някого подарък, трябва да отдели време, за да го поднесе в подходящ вид.
Брад извади трицветната свещ в плитка стъклена чашка.
— Страхотна е. — Вдъхна от аромата. — Ухае чудесно. Вие ли я направихте?
— Обичаме да правим такива неща, нали, мамо? Разтапяш восъка и да добавяш ароматите. Аз ги избрах.
— За празниците — обясни Зоуи. — Горният пласт представлява ябълков сладкиш, средният червени боровинки, а долният коледна елха. Слага се върху плочка. Дъното на чашката се нагорещява.
Той извади бялата поставка с нарисувани боровинки във всеки ъгъл.
— Мама ги нарисува, а аз ги украсих с брокат.
— И това с страхотно. — Остави плочката и се наведе да прегърне момчето, а когато се изправи, каза с усмивка: — Можеш да се обърнеш.
— Защо?
— Ще целуна майка ти.
— Уф.
Саймън закри лицето си с длани, но дълбоко в себе си усети тръпка на радост.
— Благодаря. — Брад леко докосна устните й със своите. — Хоризонтът е чист, хлапе.
— Ще запалиш ли подаръка? — попита момчето.
— Да. — Брад извади издължена запалка със странна форма и запали фитила. — Изглежда чудесно. Къде се научи да правиш свещи?
— Просто експериментирам. Опитвам се да създам интересна украса за салона.
— Бих искал да продавам подобни украшения в „Хоуммейкърс“.
Зоуи се загледа в свещта.
— Наистина ли?
— След разширението ще предлагаме доста нови неща. Трябва да ми покажеш някои други свои творби и ще поговорим.
— Мога ли да отида в стаята за игри? — попита Саймън. — Донесох „Смакдаун“ за реванша.
— Добре. В момента е заредена друга игра. Можеш да я смениш.
— Ще дойдеш ли да поиграем?
— Първо трябва да приготвя вечерята, но ти започвай. Искам здравата да изгладнееш. Ще ядем жабешки бутчета.
— Аха.
— От гигантски жаби. Африкански.
— Да, бе.
— Или предпочиташ пържоли?
— Жабешки пържоли?
— Естествено.
С престорен вик на ужас, Саймън излетя от стаята.
— Много си добър с него — каза Зоуи.
— Лесно е с такъв симпатяга. Защо не седнеш и… — Брад замълча, когато по тях постигнаха възклицанията на Саймън. — Открил е новата игра.
— Брадли.
— Мм?
— Ще те помоля да обещаеш нещо. Не бързай да отговаряш — предупреди го тя и завъртя чашата в ръката си, без да откъсва поглед от него. — Важно е и ако първо си помислиш, вярвам, че ще удържиш на думата си.
— Какво искаш да обещая, Зоуи?
— Саймън… толкова е привързан към теб. Никога… никой не му е посвещавал такова внимание. Очаква винаги да се държиш така. Трябва да ми обещаеш, че каквото и да се случи между нас, както и да се развият отношенията ни, няма да го забравиш. Не говоря за разходки с лимузина. Искам да обещаеш, че ще останеш негов приятел.
— Привързаността е взаимна, Зоуи. Мога да ти дам това обещание. — Протегна ръка. — Имаш думата ми.
Зоуи хвана ръката му, стисна я и напрежението, което се бе надигнало в нея, докато изричаше молбата, се разсея.
— Добре. Благодаря ти. — Огледа кухнята. — С какво да ти помогна тук?
— Можеш да седнеш и да пийнеш шампанско.
— Сигурно ще имаш доста работа с жабешките пържоли.
Брад обхвана тила й и я целуна, но не толкова невинно, колкото в присъствието на Саймън.
— Седни и пийни шампанско — каза той отново. Докосна ухото й. — Хубави обици.
Зоуи смутено се засмя.
— Благодаря. — Макар и да се чувстваше длъжна да помогне, седна на една табуретка до барплота. — Наистина ли ще готвиш?
— Ще опека пържоли на скара, което е доста различно. Всички мъже от фамилията Вейн са майстори на скарата. Ако някой не умее, би посрамил рода.