— Но достатъчно голяма, за да забременея. И да разбера какво означава това. Бях уплашена. Не знаех какво да правя. Не казах на майка си веднага. Отидох при момчето. И той беше изплашен и може би малко ядосан. Но обеща, че ще постъпим както трябва. Накара ме да се почувствам по-спокойна и когато се прибрах, споделих с майка ми. — Дълбоко си пое дъх и притисна пръсти към слепоочията си. Не бе имала намерение да разказва всичко това, но щом бе започнала, трябваше да довърши. — Сякаш все още е пред очите ми — седнала на масата до включения вентилатор. Беше ужасно горещо. Погледна ме, приближи се и ми удари плесници. Не я упреквам — побърза да каже Зоуи, когато чу Брад да изругава. — И тогава не я упрекнах. Неведнъж се бях е бях промъквала зад гърба й за да се срещам с онова момче и трябваше да платя цената. Не я упреквам за плесницата. Брадли, заслужавах я. Но не мога да й простя за начина, по който се държа после. Злорадстваше, че съм загазила, както тя с мен. Че въпреки всичките си идеи и планове не се оказах по-добра от нея. Не мога да й простя за унижението и че искаше да ме накара да гледам на детето, което нося, като на наказание.
— Не е имала право. — Брад изрече тези думи с толкова хладен тон, че я накара да затаи дъх. — Какво стана с бащата?
— Е, не постъпи както трябва, въпреки обещанието си. Сега не ми се говори за него. В напътствията ми става дума за разклонения по пътя. Тогава сама избрах посоката си. Напуснах училище и започнах работа. Завърших задочно, получих свидетелство за козметик и напуснах дома си.
— Почакай. — Брад повдигна ръка. — Заминала си сама, когато си била на шестнадесет години? И бременна. А майка ти…
— Тя нямаше думата по въпроса — прекъсна го Зоуи. Обърна се и застана с лице към него на фона на огъня. — Тръгнах, когато бях в шестия месец, защото се зарекох, че няма да отгледам детето си в мизерна каравана. Поех по свой път и той ме доведе до Вали, „Пийк“ и всичко това.
„Все пак, трябваше да го споделя — каза си тя, — да се върна и да си спомня за изминатия път стъпка по стъпка и може би да го накарам да ме разбере“.
— Нямаше да бъда тук, ако бях направила друг избор, ако не се бях влюбила в онова момче и не бяхме създали дете. Нямаше да попадна тук, ако бях завършила колеж и бях намерила престижна работа с командировки в Рим. Трябва да отгатна какво означава това и какво го свързва с ключа. Защото дадох дума и ще положа усилия да го открия. Трябва да разбера и дали той е причината да съм в тази къща с теб. Защото, бог ми е свидетел, не виждам друг смисъл.
— Каквото и да те е довело тук, със сигурност има дълбок смисъл.
— Не ме ли слушаш? — попита тя. — Нима не си чул дума от това, което казах досега за произхода си?
— Всяка дума. — Застана до нея. — Ти си най-удивителната жена, която съм срещал.
Зоуи прикова поглед в него и гневно тръсна ръце.
— Никак не те разбирам. Може би и не е нужно. Но има нещо, върху което и двамата трябва да помислим. Защото светът не е малък и еднообразен. Освен това, Брадли, ние с теб трябва да се тревожим не само за един свят.
— Получава се затворен кръг — кимна той.
— Затова трябва да реша дали верният избор е да бъда с теб, или да ти обърна гръб.
Усмивката му бе хладна и сурова.
— Опитай се да ми обърнеш гръб.
Зоуи поклати глава.
— А ако избера теб и помежду ни започне нещо истинско, какво ще стане, ако бъда изправена пред друг избор?
Той сложи ръце на раменете й, плъзна ги нагоре и обхвана лицето й.
— Зоуи, помежду ни вече има нещо и то е истинско.
Искаше й се да бъде също толкова сигурна.
Докато пътуваше към дома си под светлината на лунния сърп, нищо не й се струваше напълно истинско.
Осма глава
Шампанско, омари и лимузини, боже мой — възкликна Дейна, докато наместваха новозакупената етажерка от ковано желязо в общата си кухня.
— Много изискано — съгласи се Малъри. — Може би Флин трябва да вземе някой и друг урок от Брад как да приготви вечеря за една жена.
— Това е част от проблема. Аз си падам по бира, хамбургери и скромна обстановка. Прекрасно е, разбира се, но прилича на сън.
— Какво лошо има? — попита Дейна.
— Нищо. — Зоуи изду бузи и бавно изпусна въздуха. — Но започвам да изпитвам доста силни чувства към него.
— Повтарям. Какво лошо има?
— Да видим, откъде да започна? С Брадли сме от различни планети. Започвам бизнес, което означава, че през всяка минута от деня ще бъда заета, а и през следващите десет години трябва да продължа да се грижа за Саймън. Разполагам с още три седмици, за да открия последния ключ от ковчежето с душите, а ако играем на „топло и студено“, в момента съм на такъв етап, че ще получа измръзване на задните части.