— Решил си да й купиш — досети се Флин.
— Да.
— Да видим какво означава това… — Джордън вдигна поглед към тавана — О, мисля, че е повод за тост. — Стана по-сериозен. — Тя е страхотна жена. Заслужава някой да облекчи товара на плещите й.
— Работя по въпроса. Ако около майка ти се беше появил някой със сериозни намерения, това би ли те притеснило?
— Не зная. Никой не е… Тя не допускаше никого до себе си. Не мога да твърдя със сигурност. Бих казал, че зависи кой е и как се държи с нея. Толкова сериозни намерения ли имаш?
— Натам вървят нещата, поне за мен.
— Отново стигаме до връзката между нас и трите жени — отбеляза Флин. — Всичко се подрежда идеално.
— Може би така е писано.
— Зная какво е подреждане. Случайно съм сгоден за кралицата на реда. Но си струва да поумуваме. Каква роля е предвидена за теб в нашата драма? — започна той с делови тон.
Остави ги да помислят, докато сервираха сандвичите им.
— Не преставам да напрягам ума си — каза Брад. — По-голямата част от напътствията е свързана с неща, които вече са й се случили, и с решения, които е взела, преди да ме срещне. Но тези неща са я довели тук. Ако предположим, че съм част от изпитанието й, възможно е да се имат предвид и неща, които аз съм преживял или направил, преди да я срещна. Те ме накараха да се върна.
— Различни пътища, водещи до едно и също място — кимна Джордън. — Добра теория. Сега пътищата ви се пресичат.
— Въпросът е какво да правите — намеси се Флин. — И къде. Мечът в ръката на богинята навежда на мисълта за битка.
— Няма да я води сама — обеща Брад. — На картините мечът е в ножница. На моята е сложен до нея в ковчега, а на онази в „Пийк“ е окачен на колана й.
— А на портрета на крал Артур, който аз купих, мечът все още не е изтръгнат от скалата — добави Джордън.
— Не е получила шанс да го извади. — Застиналото бледо лице от картината изплува в паметта на Брад. — Може би ние трябва да й дадем този шанс.
— Може би Малъри трябва отново да разгледа картините — предложи Флин. — Да види дали не е пропуснала нещо. Не…
— Запомни мисълта си — каза Джордън, когато мобилният му телефон запиука. Извади го и се усмихна, щом видя изписаното име. — Здрасти, Дългучке. — Повдигна чашата с кафе. — Аха. В момента съм в офиса си с партньорите. Разбира се. — След минута отдалечи телефона от ухото си. — Среща у Флин в шест. Кимат в знак на съгласие — продължи той в слушалката. — И мен ме устройва. Зоуи ще приготви чили — обърна се към приятелите си.
— Кажи й да предаде на Зоуи, че ще мина да я взема.
— Брад каза да предадеш на Зоуи, че ще я вземе. Канехме се да дойдем да ви помогнем следобед. Добре, ще се видим у дома. Хей, Дейн? С какво си облечена? — Усмихна се и пъхна телефона обратно в джоба си. — Връзката прекъсна.
Докато чилито къкреше, Зоуи разпръсна записките си на масата в кухнята. Къщата бе необичайно тиха. Трябваше да се възползва от това.
Беше й омръзнало да се опитва да бъде организирана като Малъри или да се рови в книги, следвайки примера на Дейна. Защо да не бъде импулсивна и да не следва инстинкта си както при всяко друго начинание?
Как постъпваше, когато трябваше да избере нова боя за стените или нов плат за пердета? Разстилаше куп мостри и ги разглеждаше, докато нещо привлече вниманието й.
Така вземаше решения.
Сега пред нея бяха старателно водените й записки, копия от тези на Малъри и Дейна, подробният разказ на Джордън за събитията в тяхната последователност и снимките, които Малъри бе направила на картините.
Взе тетрадката, която си бе купила ден след първото си посещение в „Уориърс Пийк“. Вече не изглеждаше толкова нова и лъскава, а личеше, че е използвана.
„Може би така е по-добре“, помисли си тя.
Докато я прелистваше, си спомни колко работа бе съхранена в нея. Часове наред бе полагала усилия, за да помага на Малъри и Дейна при изпитанията им.
Нещо в тази тетрадка щеше да помогне и на нея да издържи своето.
Отвори я напосоки и започна да чете.
Кайна, жената-воин. Защо има моето лице? Разбирам връзката между Венора, която твори изкуство, и Малъри, както и между Ниниан с перото в скута й и Дейна. Но какво общо имам аз с воин?
Аз съм фризьорка. Не, специалист по грижи за косата и кожата, звучи по-престижно. Заслужила съм това звание с неуморен труд. Добра съм в професията си, но не виждам нищо свързано с воюване.
Красотата за Малъри, истината за Дейна, смелостта за мен. Но къде се корени тази смелост?
Дали е просто фактът, че живея? Не ми се струва достатъчно.
Зоуи се замисли, потупа с молива си по страницата и я отбеляза, като прегъна единия ъгъл. Продължи да прелиства, докато стигна до неизписаните листове.