Може би смелостта да живееш е достатъчна. Нали Малъри трябваше да напрани избора да живее в реалния свят, като пожертва част от красотата на въображаемия, а Дейна — да прозре истината и да свикне да живее е нея? Това бяха най-важните стъпки от техните изпитания.
А каква е моята?
Започна да пише бързо и се опита да открие нещо, което се повтаря. Докато идеите и вероятностите се оформяха в съзнанието й, върхът на молива се изхаби я тя взе нов.
Когато изписа и него, стана да потърси острилка.
Сложи двата задоволително подострени молива зад ушите си, отиде да нагледа чилито и се замисли.
Може би бе на прав път, а може би не. Все още не виждаше края му, но поне бе стигнала донякъде и това бе важно.
Загреба с лъжица, за да опита соса, и се загледа в матовото си отражение на капака на печката.
Косите й бяха дълги и разпилени по раменете, а над тях блестеше златна диадема с тъмен ромбоиден камък в средата. Очите й бяха по-скоро жълтеникави, отколкото кафяви, с ясен и съсредоточен поглед.
Видя роклята си с тъмнозеления цвят на горите, кафявата кожена ивица на рамото и сребристия блясък на меча на хълбока си.
Дърветата бяха забулени в утринна омара, а по листата проблясваха капки роса, озарени от лъчите на изгряващото слънце. Между тях се виждаха пътеки.
Усети допира на гладката дървена дръжка до дланта си, но не престана да долавя мириса от димящата тенджера.
„Не е халюцинация — помисли си тя. — Не си въобразявам“.
— Какво се опитваш да ми кажеш? Какво искаш да видя?
Образът се отдръпна назад и застана срещу нея в цял ръст. Видя стройната си фигура и ботушите на краката.
си. Останаха загледани една в друга още миг. После двойницата й се обърна, отдалечи се в мъглата и тръгна по неравна пътека през гората.
— Не зная какво означава това, по дяволите. — Зоуи отчаяно удари с юмрук по капака. — Какъв е смисълът?
Рязко завъртя ключа на котлона на нулата. Търпението й бе на изчерпване, когато си имаше работа с богове.
Брад спря на алеята пред къщата на Зоуи малко по-рано, отколкото бе нужно. Предполагаше, че всеки мъж, който се носи по вълните на любовта, страстта и влечението, бърза час по-скоро да зърне жената, обсебила мислите му.
Не се изненада да види Зоуи на площадката още преди да изключи двигателя. Беше се срещал с нея достатъчно пъти, за да знае, че е точна.
Бе натоварена с раница, дамска чанта с презрамка и огромна тенджера.
— Нека ти помогна — предложи той, когато слезе от колата.
— Нямам нужда от помощ.
— Имаш. Освен ако в чантата се крие някой помощник.
Пое тенджерата и бе леко изненадан, когато тя се опита да я дръпне обратно.
— Знаеш ли, не би било зле за разнообразие поне веднъж да чуеш какво ти казвам. — Зоуи енергично отвори задната врата на големия му лъскав СУВ и пъхна раницата. — Още по-добре би било да питаш, преди да даваш разпореждания и да решаваш вместо мен.
— Добре, ще ти я върна.
Тя грабна тенджерата от ръцете му и се наведе да я сложи на пода отзад.
— Не съм те молила да идваш да ме вземаш. Няма нужда някой да ме вози насам-натам. Имам кола.
„Любовта, страстта и влечението могат да останат на заден план — помисли си той, — когато на преден излезе гневът“.
— И без това щях да мина оттук. Реших, че няма смисъл да отиваме с две коли. Къде е Саймън?
— Ще вечеря и ще спи у приятел. Може би трябваше да те попитам дали нямаш нищо против? — С гневна походка Зоуи заобиколи колата и стисна юмруци, когато Брад я изпревари и й отвори предната врата. — Толкова безпомощна ли изглеждам? Нима мислиш, че не мога да разбера как се отваря вратата на някаква скъпа кола?
— Не. — Брад я затръшна. — Добре, отвори си я сама. — Заобиколи от другата страна, седна зад волана и изчака, докато тя се настани и токата на предпазния й колан щракна. — Ще ми кажеш ли какво те е ядосало толкова? — попита той със същия любезен тон, с който баща му заговаряше, когато се кани да срази опонента си.
— Не е твоя работа, просто съм в лошо настроение. Случва се. Ако мислиш, че съм мила, отстъпчива и лесна за манипулиране, грешиш. Е, ще подкараш ли тази кола, или ще стоим тук?
Брад запали и потегли на задна скорост.
— Ако си си създала впечатлението, че те смятам за мила, отстъпчива и лесна за манипулиране, ти грешиш. Зная, че си сприхава, опърничава и твърде чувствителна.
— Втълпил си си, че съм такава, защото не обичам да ми казват какво да правя, как и кога да го правя. Способна съм да вземам решения и да се справям сама не по-зле от теб. Може би дори по-добре, защото не съм израснала заобиколена от хора, готови да изпълнят всяка моя прищявка.