— Донесох записките си — заговори тя, — в случай че се наложи да ги прегледаме или ми хрумне идея и трябва да потърся нещо в тях. През по-голямата част от миналата седмица размишлявах сама и рядко разговарях с вас. Мисля, че беше грешка. Или може би така е трябвало, но настъпи моментът да започнем да работим заедно. — Въздъхна. — Не ме бива по речите, просто ще изложа мислите си и всеки от вас може да сподели своите, когато пожелае.
— Зо? — Дейна взе една бира от масата и й я подаде. — Отпусни се.
— Опитвам се. — Тя отпи глътка. — Мисля, че досега Кейн не ме е сплашил сериозно, защото вижда само това, което е на повърхността. От всичко преживяно досега се убедихме, че той не разбира напълно дълбоката ни същност. Мисля, че затова ни мрази. Мрази ни — промърмори Зоуи, — защото е неспособен да прозре какви сме в действителност и да ни контролира.
— Добре казано — обади се Джордън и я накара да се почувства малко по-спокойна.
— Ето какво мисля, че вижда в мен. Момиче от… социално слабо семейство, както го наричат. С нерадостно детство. Истината е, че бяхме бедни, но хората не обичат да използват думата „беден“. Нямах възможност да получа добро образование. Забременях на шестнадесет години и започнах да изкарвам прехраната си с фризьорски услуги, от време на време работа като сервитьорка и какво ли не. Не притежавам и изтънчеността на Малъри.
— О, стига, това е…
— Почакай. — Зоуи вдигна ръка и прекъсна възраженията на русокосата си приятелка. — Просто ме изслушай. Нямам нито това, нито образованието и увереността на Дейна. Единственото, което имам, е силен гръб и син, когото отглеждам. Истина е, но далеч не е всичко. А ето какво той не вижда или не разбира. — Отново отпи, за да облекчи пресъхналото си гърло. — Решителност. Не се примирих с бедността. Исках нещо повече и намерих начини да го постигна. И държа на думата си. Първата вечер в „Пийк“ дадох обещание, а аз спазвам обещанията си. Не съм страхливка. Мисля, че Кейн не си прави труда да ме сплашва, защото не вижда тези неща. Още повече защото е имал достатъчно време да ме наблюдава или изучава и е решил, че ако се преструва, че не го безпокоя особено, ще започна да подценявам себе си и шанса си за успех. — Дълбоко си пое дъх. — Това е грешката му. Няма да ме победи, като ме накара да се смятам за нищожество.
— Ще го разбиеш — заяви Дейна.
Очите на Зоуи засияха и макар да не го осъзнаваше, усмивката й бе усмивка на воин.
— Ще го накарам да се гърчи от болка.
Флин артистично потръпна.
— Колко хватки ще приложиш?
— Две-три. Дейна и Малъри трябваше да предприемат стъпки, за правят избори и дори жертви. Размишляваха върху напътствията и… — Зоуи хвърли поглед към портрета. — И търсеха общи неща между себе си и богините с техните лица. Трябва да помисля как нещата, които съм правила през живота си, ме свързват с Кайна. Кученце и меч. Това е изобразено в ръцете й на картината в „Пийк“. Грижовност и закрила. Предполагам, че смисълът е такъв. Имам син, когото отглеждам и закрилям от девет години.
— Не е единственият — изтъкна Джордън. — В природата ти е да се грижиш за всички и закриляш всеки, на когото държиш или смяташ, че можеш да помогнеш. Това е инстинктивно и е една от силните ти страни. Друго, което Кейн не разбира, е твоята загриженост за жените на картината. Готова си да се бориш за тях.
— Приятелството — добави Брад и посочи към портрета, — семейството и съхраняването на тези неща са съществени елементи в живота ти.
— Мисля, че следваме една и съща нишка. Според мен най-важният урок при първите три изпитания беше, че за да води живота, който желае, така, както желае, човек трябва да прави жертви. — Когато изрече думите, Зоуи реши, че звучат мъдро. — Избрах да родя детето си. Много хора ми казваха, че греша, но дълбоко в сърцето си знаех, че го искам, за да му дам всичко, което мога. Напуснах дома си, защото знаех, че там не ще успея да му осигуря живота, който заслужава. Страхувах се и беше трудно, но се оказа верният път за мен и Саймън.
— Сама си направила избор — тихо каза Брад.
— Да, и преживях загубата и отчаянието, за което говори Роуина. Човек не може да отгледа дете без жертви и мигове на отчаяние. Невъзможно е. Но това чудо носи и огромна радост и гордост. Избрах да дойда тук, във Вали, защото открих най-доброто за двама ни със Саймън. После трябваше да реша дали да живея от заплата до заплата, или да рискувам и да постигна нещо със собствени усилия. Този път не бях сама, както и при следващите си избори. — Приклекна, за да извади няколко листа от чантата си. — Виждате ли? Начертах нещо като карта. — Подаде я първо на Малъри. — Ето мястото, където отраснах. Не е много далеч от Вали. Само на стотина километра от границата на щата. Написах имената на хората от семейството си, както и на други, изиграли важна роля по пътя ми. Отбелязах още няколко места, където съм живяла или съм работила, преди да се озова тук, с всички вас. Човек просто живее живота си и приема нещата, които му се случват.