— Кара ме да се чувствам тласкана от някаква сила, а обезумявам от гняв при мисълта, че нещо предопределя посоката, в която поемам. Вината не е твоя, а ми се струва, че не е и моя. Не обичам да си имам работа с нещо, което не е резултат от собствените ми решения и постъпки.
— Онзи негодник е направил голяма глупост, като те е изоставил.
Зоуи въздъхна.
— Не ме изостави. Просто не ме подкрепи. Отдавна съм престанала да се ядосвам за това. — Застана до печката и повдигна капака на тенджерата. — Случи се и нещо друго. Ще сервирам вечерята и ще разкажа на всички.
— Зоуи. — Брад докосна рамото й и отвори шкафа, за да извади чинии. — Една стена винаги може да бъде разрушена и с камъните от нея да прокараш път.
Вечеряха в кухнята, защото обстановката в трапезарията все още не отговаряше на изискванията на Малъри. Докато хапваха чили и топъл хляб и пиеха бира.
Зоуи разказа за виденията, които й се бяха явили в огледалото в банята и върху запотения капак на печката.
— Първия път си помислих, че имам халюцинации. Беше толкова странно и изчезна за секунди. Но днес… наистина я видях — уверено каза Зоуи. — Там, където би трябвало да видя своето отражение.
— Ако Кейн изпробва нова тактика — започна Дейна, — не схващам замисъла му.
— Не беше дело на Кейн. — Зоуи се намръщи над чинията си. — Не зная как да обясня защо съм сигурна в това, освен като кажа, че чувството не беше същото, както, когато те докосва той. — Вдигна очи и срещна погледа на Дейна, а после и на Малъри за потвърждение.
— Може би не докато се случва, но после разбираш. Не идваше от него. Усетих топлота — продължи тя. — И двата пъти.
— Може би Роуина и Пит си позволяват още волности. — Флин загреба лъжица чили. — Казаха, че Кейн е нарушил правилата с Дейна и Джордън и отвърнаха със същото.
— Може да им струва скъпо — добави Джордън.
— Така е. Възможно е да са решили, че вече няма какво да губят, и сега да отвръщат на всяка негова атака.
— Не виждам смисъл — възрази Брадли. — Ако ще прекрачват границата още в началото на изпитанието на Зоуи, защо не направят нещо солидно и осезаемо? Защо посланието е толкова загадъчно?
— Не мисля, че е било и от тях. — Зоуи раздвижи лъжицата в чинията си. — Беше от нея.
— От Кайна? — извика Малъри с удивление и се, облегна назад. — Но как? Те са безсилни.
— Може би. Не знаем какво представлява това състояние, но да кажем, че момичетата са безсилни. Не и родителите им. Опитах се да си представя, че някой държи Саймън в плен. Бих полудяла и бих прибягнала до всякакви средства, за да го освободя.
— Изминали са три хиляди години — изтъкна Флин.
— Защо са чакали досега?
— Зная. — Зоуи отчупи хляб. — Но този път за тях е различно, както каза Роуина. Може би не са били способни, прели Кейн да промени нещата, като пролее кръвта на смъртни.
— Продължавай — подкани я Джордън, когато замълча. — Сподели всичко докрай.
— Щом Кейн променя същността на магията, като нарушава правилата, и черупката се пропуква, нима любящите родители не биха изпратили лъч светлина през пролуката? Искали са да я видя. Не само на картината, а лично.
— Да я видиш в себе си — довърши Брад. — Да погледнеш в огледалото и да зърнеш нея.
— Да. — Зоуи въздъхна с облекчение. — Така ми се струва. Сякаш искаха тя да ми каже нещо. Не може просто да извика, „Хей, Зоуи, ключът е под саксията с мушкато на терасата“, но като че ли се опитваше да ми покаже нещо, което трябва да направя, или накъде да тръгна, за да го открия.
— С какво беше облечена?
— За бога, Хоук.
Дейна смушка Джордън.
— Не, сериозно. Не бива да пропускаме никоя подробност. Със същите дрехи както на картините ли беше?
— А, разбирам. — Зоуи присви устни. — Не. Беше с къса рокля, тъмнозелена. — Затвори очи, за да си спомни образа. — И ботуши. Кафяви, високи до коляното. Носеше медальона, подарък от баща й, какъвто според легендата е получила всяка от дъщерите. Имаше златна диадема с ромбоиден камък в средата, тъмнозелен като роклята й. И меч на хълбока. О! — Широко отвори очи. — Бе метнала на рамо от онези… — Посочи към плещите си. — Калъфи за стрели. И лък.
— Дамата е отивала на лов — заключи Джордън.
— Навлезе в гората — продължи Зоуи. — Пое по една пътека. Ловуването е като труден поход.
— Може би гората от напътствията трябва да се възприема по-буквално. — Дейна се замисли, докато се хранеше. — Ще потърся думата „гора“ в заглавия на книги и картини, както и материали за горите около Вали. Може да изникне нещо.
— Ако опишеш пейзажа, мога да го скицирам — предложи Малъри. — Ще помогне на всички ни да го видим, както си го видяла ти.