Зоуи му се усмихна снизходително като начална учителка.
— Да. Една малка. — Знаеше, че изгаря от любопитство да узнае каква и най-вече къде. Но реши засега да го остави да се пита. — Не е нужно да спиш на дивана, Брадли. — Видя очите му да се присвиват и дори от метър разстояние долови напрежението в тялото му. — Няма нужда, когато сме само двамата. — Изчака няколко мига. — Леглото на Саймън е свободно.
— Леглото на Саймън — повтори той, сякаш изрече дума на чужд език. — Е, добре.
— Ела, ще ти покажа детската стая.
— Добре.
Брад остави списанието, побутна Мо и стана.
— В шкафа до банята има достатъчно кърпи — продължи да говори тя, подсмихвайки се. — Имам и нова четка за зъби.
Докато вървеше зад нея, Брад държеше ръцете си в джобовете и се опитваше да престане да се измъчва с мисли за татуировки и сребърни халки. Безуспешно.
— Утре сутринта имам съвещание в осем и тридесет, така че ще изляза рано.
— Ставам рано, няма да ме събудиш.
Зоуи побутна вратата на стаята на Саймън. Имаше двуетажно легло с тъмносини покривки и яркочервени пердета на прозореца. Полиците, боядисани в същия цвят като покривките, бяха отрупани с неща, каквито колекционират момчетата. Фигурки на екшън герои, книги, камъчета и миниатюрни коли. Червеното бюро с подходящи размери за Саймън бе до прозореца и върху него имаше настолна лампа с картинки на Супермен, учебници и всякакви дрънкулки.
Не изглеждаше твърде подредена — с корковото табло, на което бяха залепени снимки и изрезки от списания, нехайно захвърлените обувки, бейзболните шапки, окачени на стълбата на леглото, ученическата раница на пода и част от съдържанието й отвън. Всичко навяваше мисли за момчешки лудории.
— Чудесна стая.
— Периодично се караме на тема почистване и разтребване. Спечелих последния спор и затова е в прилично състояние. — Зоуи се облегна на касата на вратата. — Нали няма проблем да спиш тук?
— Не, всичко е наред.
— Оценявам това, че се държиш като джентълмен и не предприемаш ходове спрямо мен.
— Ще остана, защото мисля, че не бива да стоиш сама, а не за да се възползвам от положението.
— Мм-хм. Просто исках да се уверя в намеренията ти. Но ще ти кажа нещо. Аз не съм джентълмен. — Тя пристъпи напред и силно притисна тялото си към неговото. — Ще се възползвам. — Преплете пръсти на гърба му. — Как ще постъпиш в случая?
Брад настръхна, пулсът му изведнъж се ускори.
— Ще заплача от радост.
Зоуи се засмя и всмука долната му устна.
— Остави сълзите за по-късно. Докосвай ме — промълви тя с умоляващ тон и страстно го целуна. — Навсякъде.
Той сграбчи пуловера й отзад и уханието й го изпълни, докато стегнатото й чувствено тяло се търкаше в неговото.
Пъхна ръце под пуловера, нетърпелив да проследи издължения й гладък гръб, вдлъбнатината на талията й и леко заобления й ханш.
„Още — бе единствената мисъл в трескавия му ум. — Още“.
Зоуи наведе глава назад и замърка, когато жадните му устни се впиха в шията й. Хвана токата на колана му и почувства тръпка в корема.
— Отдавна не съм била с мъж. — Гласът й бе пресипнал, а пръстите й трепереха. — Ще трябва да ми простиш, че бързам.
— Няма проблем. — С бързо движение, Брад я завъртя и я накара да опре гръб на стената. — Това наистина не е проблем.
Рязко издърпа пуловера над главата й, хвърли го и още преди да падне на пода, дланите му обхванаха гърдите й.
Задъхана, тя плъзна ръце помежду им и започна да разкопчава ризата му. Господи, как копнееше да го почувства в себе си. Кожата й бе настръхнала, а кръвта под нея кипеше и сърцето й пулсираше във вълнуващия ритъм, който бе забравила.
Отчаяно побутна ръката му надолу и я задържа между бедрата си. Главата й отново бе наведена назад и голата й шия бе открита за устните и зъбите му, докато ханшът й се поклащаше и през джинсите й струеше топлина.
Сякаш в ръцете му бе кълбо от нерви, чиито окончания стърчаха и го раздираха. Ароматът й, екзотичен и нашепващ за нощ, сенки и тайни, течеше във вените му като наркотик. Единственото, което бе в състояние да усеща в момента, бе допирът на Зоуи.
Копнежът да се слее с нея го порази като гръм.
Разкопча джинсите и ги издърпа надолу, плъзна ръка между тръпнещите й бедра и топлината обгърна пръстите му. Проследи израза на наслада, който се изписа на лицето й.
— Не спирай.
Устните й жадно докосваха неговите, а ноктите й одраскаха гърба му, докато плъзгаше ръце надолу.
Носеше се по вълната на усещанията, които изпълваха тялото и съзнанието й. Ставаха все по-изгарящи и й се струваше, че ще полудее от силата на собствената си ненаситност.