Зоуи седна на земята и затаи дъх.
Спомни си, че и Малъри, и Дейна бяха видели бял елен. Джордън го бе нарекъл „традиционен елемент при всеки поход“. Но го бяха видели до „Уориърс Пийк“, а не в горите на Западна Вирджиния.
— Това означава, че съм на прав път, трябвало е да дойда тук. Но какво искаш да направя? Имам желание и полагам усилия да помогна.
Еленът извърна глава и се отдалечи по неравната пътека. С треперещи колене, Зоуи се изправи и го последва.
Струваше й се, че някога е сънувала това. Не точно че тръгва по стъпките на бял елен, а магии, чудеса и желание да извърши нещо значимо.
Тук се бе унасяла в блянове да се измъкне от този край, от скуката и отчаянието заради неосъществимата мечта да види снега отвъд тези гори.
Дали това се бе привързала към Джеймс? Дали го бе обичала, или просто бе виждала във връзката си с него бягство?
Изведнъж спря и сложи ръка на сърцето си.
— Не зная — прошепна тя. — Наистина не зная.
Еленът отново я погледна, а след това събра сили, прескочи малкия поток с каменисти брегове и се отдалечи.
Разбрала посланието му, Зоуи пое по лявата пътека, излезе от гората и се озова на посипания с чакъл паркинг за каравани.
Също като гората, и той не се бе променил много. Имаше нови лица и тук-там нови жилища на колела, които никога нямаше да се превърнат в прилични домове.
През прозорците кънтеше звук на телевизори и радиоапарати, зад някой от тях плачеше бебе и тези шумове се смесваха с бръмченето на потегляща кола.
Караваната на майка й бе бледозелена, с бяла метална козирка над страничната врата. Бронята на колата, паркирана до нея, бе изкривена.
Зоуи забеляза, че все още не е свалила мрежата против мухи от лятото. Щеше да проскърца, когато я отвори, и да се чуе отчетливо щракване, щом я пусне. Изкачи се по подредените парчета от бордюр, които майка й използваше за стъпала, и почука.
— Влез, тъкмо разтребвам.
Мрежата проскърца, както бе очаквала, а вътрешната врата леко заяде. Побутна я, остави другата да се затвори след нея и влезе.
Майка й бе в кухнята, където изкарваше прехраната си. Малкият плот до печката бе отрупан с флакони, купи, пластмасова кутия с разноцветни ролки за къдрене и куп хавлиени кърпи с оръфани от многократно пране краища.
Джезвето бе на котлона, а на ръба на пепелник от зелено стъкло димеше цигара.
„Изглежда твърде слаба — бе първата мисъл на Зоуи, — сякаш животът я е изтощил и превърнал в сянка“.
Бе облечена с прилепнали джинси и тясна червена блуза, под която изпъкваха костеливите й рамене. Косите й, боядисвани напоследък в яркочервено, бяха подстригани късо.
Затътри домашните си чехли по пода, докато отиваше да налее кафе. Зоуи знаеше, че ги обува за по-удобно.
Готвеше се за студено къдрене и щеше да прекара доста време права.
Телевизорът в основното помещение бе настроен на сутрешно предаване, което, изглежда, съществуваше благодарение на премеждията и кавгите на хората.
— Ти ли подраняваш, или аз съм се забавила? — попита Кристъл. — Все още не съм изпила второто си кафе.
— Мамо.
Кристъл се обърна с чашата в ръка.
Зоуи забеляза, че вече е сложила грим. Имаше червило на устните и спирала на миглите. Въпреки козметиката, лицето й изглеждаше състарено.
— Какъв вятър те довя насам? — Кристъл повдигна чашата си, отпи глътка и погледна дъщеря си през рамо. — Доведе ли момчето?
— Не. Саймън е на училище.
— Нали всичко с него е наред?
— Да, добре е.
— А ти?
— И аз съм добре, мамо. — Зоуи се приближи и я целуна по бузата. — Трябва да свърша нещо тук и реших да намина да те видя. Клиентка ли очакваш?
— След около двадесет минути.
— Мога ли да си налея кафе?
— Разбира се. — Кристъл се почеса по бузата, когато тя извади нова чаша. — Каква работа имаш в този край? Нали стягаш голям лъскав салон в Пенсилвания?
— Така е, въпреки че не бих го нарекла голям и лъскав. — Постара се да говори с шеговит тон, давайки си вид, че не е доловила подозрението и укора в гласа на майка си. — Не е зле да наминеш да го видиш. Ще отворим след няколко седмици.
Кристъл остана мълчалива. Зоуи не бе и очаквала да каже нещо. Просто взе цигарата и всмука дълбоко от нея.
— Как са всички?
— Справят се. — Кристъл сви рамене. — Джуниър все още работи в телефонната компания и е доволен. Жената, с която живее, е бременна.
Чашата на Зоуи изтрака върху плота.
— Ще става баща?
— Изглежда. Казва, че ще се ожени за нея. Мисля, че тя ще превърне живота му в ад.
— Дона е свястна, мамо. Заедно са от повече от година. И ще имат бебе — тихо добави Зоуи и се усмихна, когато си представи малкия си брат като баща. — Джуниър винаги се е разбирал добре с деца. Намира подход.