— Като че ли с едно бебе всичко ще тръгне по мед и масло. Поне Джолийн, изглежда, няма намерение скоро да започва да ражда отрочета.
Твърдо решена да запази добрия тон, Зоуи задържа усмивката на лицето си.
— Устройват ли се с Дени?
— И двамата работят и имат покрив над главата, така че няма от какво да се оплачат.
— Това е добра новина. А Мейзи?
— Не се обажда често, откакто си нае апартамент в Каскейд. Мисли се за голяма работа, защото завърши бизнес колеж и работи в офис.
„Какво те кара да говориш за тях с такава злоба? — запита се Зоуи. — За какво им се сърдиш?“
— Трябва да се гордееш, мамо. И с четирите си деца. Ти ни направи силни.
— Никой не идва да ми благодари, че изнемогвах от работа повече от двадесет и пет години, за да бъдете нахранени и облечени.
— Тук съм, за да ти благодаря.
Кристъл изсумтя.
— Какво искаш?
— Нищо. Мамо…
— Нямаше търпение да се измъкнеш оттук. Не беше достатъчно добро място за кралица Зоуи. Забременя от онзи богаташки син, защото си въобразяваше, че така ще си осигуриш охолен живот. Но той те заряза и следващата ти крачка беше да тръгнеш да търсиш друга златна мина.
— Донякъде си права — спокойно каза Зоуи, — но не за всичко. Заминах, защото исках нещо повече. Не се срамувам. Но никога не съм гледала на детето си като на билет за по-добър живот. Работех много, за да ти помагам, мамо, както после за Саймън и себе си. И постигнах нещо. Ще постигна още.
— Това не те прави по-добра. Не те прави специална.
— Напротив. По-добра съм от хората, които не полагат усилия и не вземат съдбата си в свои ръце. Ти го направи. Грижеше се за нас, стараеше се да ни дадеш всичко, което можеш, и това те прави специална. Зная колко е трудно да се отгледа дете — продължи тя пред смаяния поглед на Кристъл. — С колко грижи, страхове и тревоги е свързано и какво е всеки месец да умуваш как да покриеш разходите, без да се надяваш на ничия помощ.
Навън запали кола и моторът силно забръмча.
— Аз имам само Саймън, а понякога не зная как ще издържа още седмица или дори ден. Ти се грижеше за четирима ни. Съжалявам, ако съм те накарала да мислиш, че не оценявам това. Може би навремето не съм била способна да го оценя. Искам да ти благодаря сега.
Кристъл угаси цигарата и скръсти ръце.
— Отново ли си бременна?
— Не. — Зоуи се засмя и потърка скулите си. — Не, мамо.
— Наминала си само за да ми благодариш?
— Не мога да кажа, че съм тръгнала насам точно с тази цел, но да. Просто искам да ти благодаря.
— Винаги си била чудачка. Е, каза каквото имаше да казваш. Клиентката ми ще дойде всеки момент.
Зоуи въздъхна с примирение и остави чашата си в мивката.
— Ще се видим на Коледа.
— Зоуи — обади се Кристъл, преди дъщеря й да тръгне към вратата, и след кратко колебание плахо я прегърна. — Винаги си била чудачка — повтори тя, върна се до плота и започна да подбира ролки.
С насълзени очи, Зоуи излезе и остави мрежестата врата да се затвори след нея.
— Чао, мамо — промълви тя и пое обратно към гората.
Не знаеше дали е постигнала нещо повече от едно връщане към спомените, но се почувства по-уверена след тази искрена майчина прегръдка, макар и кратка. Бе направила крачка към излекуването на дълбока лична рана и откриването на ключа.
Трябваше да опознае себе си. Да разбере причините за изборите, които бе направила, и докъде са я отвели, за да прозре какъв е онзи, който ще й разкрие пътя към ключа.
Нетърпеливо забърза по пътеката. Щеше да отиде до Моргантаун, до квартирата си, до магазина, в който бе работила, и до болницата, в която се бе родил Саймън. Може би имаше нещо неизяснено или забравено, което трябваше да види.
Бе живяла там близо шест години, първите години от живота на Саймън. Но не бе създала здрави връзки. Защо ли? Бе поддържала приятелски отношения с колегите си и се бе срещала със съседки и още няколко млади майки.
Бе излизала с двама мъже, които харесваше. Но всичко бе толкова мимолетно.
Осъзна, че никога не е чувствала това място като свой дом. То бе просто спирка по пътя. Тогава не знаеше, че той ще я отведе до Вали. До Малъри и Дейна. До „Пийк“ и ключа.
Дали този път водеше и до Брадли? И дали това бе толкова важна част от живота й, колкото останалото? Или просто бе попаднала на поредния кръстопът, докато се придвижва от една точка към следващата?
„Продължавай — каза си тя. — Продължавай и ще видиш“.
Погледна часовника си и прецени колко време ще прекара в Моргантаун, преди да тръгне обратно към дома.
Трябваше да бъде там, преди Саймън да се прибере училище, но реши да спре и да се обади, за всеки случай. Щеше да предупреди Малъри и Дейна, че няма да работи в „Малки удоволствия“ през този ден. Следващата сутрин щеше да отиде рано, а вечерта да избере от каталозите плат за калъф за дивана и полици, които да купи от „Хоуммейкърс“. Ако успееше да свърши това през следващите няколко дни и първата доставка на консумативи пристигнеше навреме, би могла…