Еленът издаде звук, който бе почти човешки, докато по бялата му козина се стичаше кръв, но отново насочи рогата си срещу противника и застана пред Зоуи като щит.
„Бягай!“
Командата отекна в съзнанието й и я изтръгна от вцепенението, в което наблюдаваше битката. Хвана клона по-здраво и го размаха с все сила.
Насочи го право към главата на звяра. Ръцете й затрепериха при удара, но напрегна сили и нанесе нов.
— Така ти се пада — промърмори тя. — Това заслужаваш.
Отново стовари клона върху главата на животното.
Мечката простена и залитна назад. Когато раненият елен се втурна към нея с рогата напред, готов за смъртоносно пробождане, звярът изчезна сред вихрушка от сива мъгла.
Зоуи задъхано падна на колене върху окървавения сняг. Стомахът й се разбунтува и почувства гадене. Когато спазмите отминаха и престана да трепери, вдигна глава.
Белият елен стоеше затънал до колене в снега. По козината му проблясваха капки кръв, но очите му имаха спокоен израз и я гледаха съсредоточено.
— Трябва да се махнем от тук. Може да се върне. — Тя се изправи и извади пакет носни кърпички от чантата си. — Ранен си, кървиш. Нека ти помогна.
Но еленът се отдръпна назад, когато пристъпи към него, и наведе великолепната си глава в дълбок поклон.
Обгърна го топло сияние и той изчезна в него.
Вече нямаше сняг и пътеката, водеща към нивите, отново бе чиста. Зоуи погледна към мястото, където кръвта бе обагрила земята, и видя една единствена жълта роза.
Наведе се да я откъсне и проля няколко сълзи, докато излизаше от гората.
— Просто драскотини, но някои са доста дълбоки. — Малъри стисна устни, докато попиваше кръвта от раните на Зоуи. — Добре, че дойде направо тук.
— Помислих си… Не, не можех да мисля. — Едва сега, когато бе на сигурно място, тя осъзна, че се чувства замаяна и отпаднала. — Просто дойдох тук с колата, дори не ми хрумна първо да отскоча до дома. Господи, не зная как съм стигнала. Всичко ми се губи. Трябваше да разкажа на двете ви с Дейна какво се случи и да се уверя, че сте добре.
— Не ние сме се разхождали сами в гората и сме се били с чудовища.
— Хм.
Зоуи търпеливо понесе паренето от дезинфекциращия препарат. Бе шофирала обратно до Вали в мъгла, която я бе държала във вцепенение. Едва когато бе влязла в „Малки удоволствия“, бе започнала да трепери.
Трябваше да вземе горещ душ. Нуждата да се почувства чиста бе толкова силна, че бе помолила приятелките си да влязат при нея в банята, за да им разкаже, докато се къпе.
Сега седеше на една табуретка само по бельо и Малъри почистваше раните й, а Дейна бе отскочила да й донесе чисти дрехи. Струваше й се, че сънува.
— Дори не се осмели да се бие като мъж. Страхливец. Мисля, че му дадох да разбере.
— Сигурно. — Обзета от умиление, Малъри потърка чело във върха на главата й. — За бога, Зоуи, можеше да те убие.
— Опита се и трябва да ти кажа, че здравата ме ядоса. Не беше шега работа. — Зоуи хвана ръката й. — Беше ужасно. Обзе ме първичен порив да го убия. Когато грабнах онзи клон, бях готова да го очистя. Никога не съм се чувствала така.
— Обърни се. Имаш рани и по гърба. Едната минава точно покрай феята ти.
— Днес ми помогна добрата фея. — Зоуи отново усети парене и потръпна. — Еленът, Мал. Той ме спаси. Ако не го беше нападнал с рога, не зная какво щеше да стане. Пострада, потече кръв. Раната му беше много по-дълбока от моите. Дано оздравее. — Засмя се. — Исках да попия кръвта с кърпички. Какво ще кажеш за идеята?
— Явно не му е допаднала. — Малъри се отдръпна и погледна драскотините на приятелката си. — Готово. Това е всичко, което мога да направя.
— Нали лицето ми не изглежда зле? — Зоуи плахо стана и се обърна към огледалото над мивката. — Няма да ми останат белези. Сигурно се съвземам, щом вече се тревожа за външността си.
— Изглеждаш чудесно.
— Е, малко червило и руж ще помогнат. — Срещна погледа на Малъри в огледалото. — Не успя да ме победи.
— Разбира се.
— Стигнах донякъде. Не съм сигурна докъде, но направих крачка напред и го накарах да се разтревожи. — Завъртя се. — Няма да загубя. Каквото ще да става.
Във високата кула на „Уориърс Пийк“ Роуина забъркваше лечебен еликсир в сребърна чаша. Въпреки че съзнанието й бе изпълнено с грижи, ръцете й действаха уверено.
— Бих предпочел уиски.
— После ще пийнеш. — Хвърли поглед към Пит, който стоеше до прозореца и намръщено се взираше навън. Бе гол до кръста и на гърба му имаше няколко дълбоки рани. — Когато изпиеш еликсира, трябва да извлека отровата. В близките дни ще те боли.