Прахът погъделичка ноздрите й и на светлината на обикновената крушка затанцуваха прашинки. Таванът се нуждаеше от основно почистване, а сред вехториите, оставени от предишните собственици, имаше неща, които можеха да бъдат превърнати в съкровища.
Откри тоалетка, която би изглеждала добре, ако се заглади и боядиса, лампиони със скъсан плат, счупен люлеещ се стол, прашни сандъци и книги, събиращи плесен.
Пълно бе с паяжини, а в неизмазаните стени се виждала миши дупки. Трябваше да преметат пода и да сложат капани. Помещението бе удобно за склад.
Спомни си го изпълнено със синя мъгла и я побиха тръпки. Но си спомни и за победата, постигната тук. Отвори прозореца, за да влезе хладен вечерен въздух и да разсее миризмата на прах и плесен.
Решението й да се качи на тавана сама бе голяма крачка не само към влизане във владение на тази част от сградата. Видя в него начин да докаже на себе си, че страхът няма да й попречи. Следващия път щеше да донесе метла, парцал и кофа с разтворен във вода препарат. Но сега щеше само да разгледа вехториите и да отдели онези, които можеха да бъдат използвани, от другите, които бяха за изхвърляне.
Имаше стара клетка за птици, на която след почистване и боядисване щеше да намери приложение, метална лампа и ъглова масичка. Навярно книгите бяха проядени от червеи, което я накара мислено да си набележи да опакова и да изнесе напълно съсипаните, за да спести на Дейна мъката да ги гледа.
Намери стара парцалена кукла с откъсната ръка.
„Някога някой я е обичал“, помисли си тя.
Може би, ако я изпереше и зашиеше, щеше да донесе радост и на други. Пъхна я под мишница и продължи да тършува из кашоните и да отмества мебели, за да не й пречат.
Елипсовидното огледало с гравирана рамка бе ценна находка. Да, рамката трябваше да бъде посребрена отново, но бе доста запазена. Можеха да го окачат с панделка във фоайето на долния етаж или на мястото на аптечката в помещението с мивки до тоалетната.
Все още с куклата под мишница, закрепи огледалото на стената и погледна отражението си в оплютото от мухи стъкло. Прахът по косите и лицето й личеше на силната светлина, а ранената парцалена кукла сякаш унило клюмаше.
„В момента и аз не изглеждам по-добре от нея — каза си Зоуи. — Важното е какъв вид би могла да добие“.
Около очите й имаше тъмни кръгове от умора, но малко краставичен гел щеше да помогне. Умееше да се грижи за външността си. За нея това бе рутина, както и тънкост на занаята.
Знаеше как да поддържа и духа си. Гледаше на себе си като на незавършена творба и никога нямаше да престане да се учи и усъвършенства.
Тя не бе жалка парцалена кукла, за която някой трябва да се погрижи. Можеше да се грижи сама за себе си, както и за онези, които имат нужда от нея.
„Кайна има нужда от мен“, помисли си Зоуи.
Трябваше да намери ключа за последната ключалка на затвора, в който бяха Кайна и сестрите й. Нямаше да се откаже, докато не стори всичко, на което е способна.
— Няма да се предам — каза на глас. — За нищо на света.
Стъклото се замъгли, докато стоеше загледана в него, и по повърхността му пробягнаха отблясъци. През тях видя себе си, но вече бе висока, стройна девойка със зелена рокля, кученце върху свивката на ръката и меч на хълбока.
Поразена, Зоуи се отдръпна крачка назад и посегна към огледалото. Но пръстите й не се спряха, когато докоснаха стъклото, а преминаха през него. Ужасено дръпна ръката си и я сви в юмрук, за да овладее разтуптяното си сърце.
Образът се взираше в нея. Очакваше.
Обзе я желание да побегне към вратата. Но какво обещание бе дала току-що?
„Няма да се предам, за нищо на света“.
Затвори очи за миг и се опита да възвърне самообладанието си. Това, което Малъри й бе казала за Брад, би могло да се отнася за всичко в живота.
„Продължавай напред“.
Зоуи събра смелост, притисна куклата към себе си за успокоение и навлезе в огледалото.
Стоеше със сестрите си сред градина, обляна от ярка слънчева светлина. Въздухът бе изпълнен с ухания на цветя и птичи песни, които радваха сърцето.
Кученцето се раздвижи върху ръката й, повдигна глава и я близна по брадичката. Тя го остави да потича и се засмя заедно със сестрите си.
— Трябва да го научим да танцува.
Венора прокара пръсти по струните на арфата си, докато кутрето тромаво подскачаше към прелитаща пеперуда.
— Сигурно предпочита да порови в градината. — Ниниан се наведе и го погали по главата. — И да направи някоя беля. Радвам се, че го намери, Кайна.