— Мисля, че е трябвало да отида. Разбирам загрижеността ги, но мисля, че е било писано да го преживея сама. Брадли… — Побутна чашата и посегна към ръката му. — …тон не знаеше, че съм там. Кейн не знаеше. Сигурна съм. Това, че нещо ме накара да се кача там без негово знание, не е случайно.
Брад се облегна назад и се замисли.
— Възможно е, след като двете ключалки бяха отворени, девойките да имат пролука към външния свят. Мислите, чувствата и надеждите им могат да достигнат до теб, особено ако някой им помага.
— Роуина и Пит.
— Не е зле да ги попитаме. Ако намериш някого да стои при Саймън, ще отидем при тях.
— Наближава десет. Ще се върнем около полунощ. Не мога да поискам от никого да дойде толкова късно.
— Добре. Аз ще се обадя.
Брад стана и вдигна слушалката на телефона в кухнята.
— Брадли…
— Нали имаш доверие на Флин?
— Разбира се — отвърна Зоуи, докато той набираше номера. — Но не бих го накарала да излезе от къщи по това време, за да бъде бавачка на Саймън.
Брад повдигна вежди.
— Флин, можеш ли да дойдеш у Зоуи да постоиш при Саймън? Ние трябва да се видим с Роуина и Пит. После ще ти разкажа. Добре. Доведи и Малъри. Затвори. — Десет минути. За това са приятелите, Зоуи.
— Зная. — Тя нервно прокара пръсти през косите си. — Просто не желая да безпокоя хората само защото съм нервна.
— Жена, която преминава през огледала, няма за какво да се тревожи, когато тръгва за „Пийк“.
— Предполагам, че си прав.
„Може би не е тревога, а по-скоро нетърпение“, помнели си тя, докато минаваха през портала на „Пийк“.
Искаше час по-скоро да направи нещо за трите жени от портрета, след като бе влязла в кожата на едната от да.
„Момичета“, поправи се Зоуи.
Бе почувствала невинността, надеждата и дързостта им, присъщи на младостта. В онзи момент пред огледалото бе опознала сърцето и душата на богинята.
И мъката бе разкъсала нейното сърце.
Погледна към луната, когато слязоха. Тя бе като хронометър, който отмерва изтичащото й време, докато дъщерите чакаха.
Пит отвори вратата, преди да прекосят площадката. Изглеждаше спокоен и бе облечен със сив пуловер, вместо с официален костюм, както обикновено.
— Извинявайте, че идваме толкова късно — започна Зоуи.
— Късно ли е? — Той хвана ръката й и накара страните й да поруменеят, когато я поднесе към устните си. — Тук сте добре дошли по всяко време.
— О. — Зоуи смутено извърна глава към Брад и видя, че съсредоточено го гледа. — Много мило. Все пак няма да ви досаждаме дълго.
— Ще ви отделим толкова време, колкото желаете. — Пит задържа ръката й в своята и я поведе по коридора. — Вечерите стават все по-студени. Запалили сме камината в приемната. Добре ли е синът ти?
— Да. — За първи път водеше непринуден разговор с него. — Спи. Флин и Малъри са у дома. Брадли ме докара, защото… имам въпроси за неща, които ми се случиха.
— Беше нападната — троснато каза Брад, когато влязоха в приемната.
Роуина рязко се изправи.
— Пострада ли?
— Не, не, добре съм. Брадли, недей да плашиш хората.
— Беше нападната — повтори той. — Отърва се с няколко синини и драскотини, но би могло да бъде по-зле.
— Ядосан си — отбеляза Пит. — И аз бих се държал така, ако любимата ми е в опасност. Дори за една жена-войн е добре да има закрилник — обърна се той към Зоуи, преди тя да каже нещо.
— Заповядайте, седнете. — Роуина посочи дивана — Ще ви предложа чай. Нещо успокояващо — Приближи се към нея, докосна лицето й и я целуна по бузите. — Задължена съм ти — каза и тихо. — Никога не ще мога да ти се отплатя.
Зоуи остана безмълвна и загледана в нея, докато излизаше ОТ стаята. След това извърна глава към Пит.
— Ти си бил. Еленът в гората. Ти си бил Той плъзна пръсти но бузата й.
— Защо не избяга, мамче?
— Не можех. Видях, че си ранен. — Краката й се подкосиха и седна на дивана. — Бях твърде изплашена и разгневена, за да побягна. А и ти беше ранен.
— Нападна го с огромен клон вместо кол — каза Пит на Брад. — Беше страхотна. Късметлия си.
— Все още не е убедена в това колкото мен.
Зоуи смутено притисна пръсти към слепоочията са.
— Дошъл си в гората, за да ме пазиш. Но еленът… Твоите очи не са зелени.
— Нямам и рога. Обикновено. — Усмихна се на любимата си, когато тя се върна в стаята. — Може би нямаше да дойда, ако Роуина не бе настояла.
— Щеше ли да ме убие?
— Вече проля човешка кръв. — Пит се настани на едно кресло. — Би могъл да пролее и твоята.
— А можеше ли… да убие и теб?
Вдигна глава малко надменно.
— Нищо не би го възпряло да опита.
— Може би щеше да го сплашиш повече, ако бе отишъл като човек, с пушка — изтъкна Брад.