— Тя се опита да се бие, но не можа. Извади меча си. — Докато изричаше тези думи, Зоуи отново почувства как го бе изтръгнала от ножницата. — Но той я повали на земята, преди да успее да го използва.
— Битката не е свършила. — Роуина леко докосна ръката й. — Нито в твоя свят, нито в моя.
— Позна го. Разбра какво се кани да направи и застана с лице срещу него.
— Достигнала е до сърцето ти и е станала част от теб за няколко мига, мислите й са се слели с твоите и е узнала всичко, което ти знаеш. Това е твоят дар за нея.
— Няма да я оставя там. Надявам се да знае.
Вървейки към вратата, Брад забави крачките си и се обърна към Пит, докато Роуина и Зоуи бяха избързали напред.
— Ако й се случи нещо, вечно ще те преследвам, какъвто и образ да приемеш.
— И аз на твое място бих постъпил така.
Брад хвърли поглед към Зоуи и сниши гласа си.
— Кажи ми как да го накарам да напада мен вместо нея.
— Скоро ще те споходи, защото сте свързани. Всичките. Накарай я да те обикне и ще стане по-скоро.
Тринадесета глава
За известно време сънят нямаше да бъде приоритет в живота на Зоуи. Той не заемаше дори едно от първите пет места в плановете й. Струваше й се, че напоследък не посвещава на сина си вниманието, което заслужава. Освен това имаше бизнес, чието организиране изискваше доста време.
Бе започнала първата си зряла връзка с мъж, а все още не бе намерила време да помисли за нея и още по-малко да й се наслади.
Бе подложена на изпитание и ако не пресечеше финалната линия в близките две седмици, всичко щеше да бъде загубено. Една от пленените души бе оживяла в нея за няколко вълшебни мига. Готова бе да се бори за тях дори ако се наложеше да пролее кръвта си.
Затова сънят щеше да почака, докато успее да го вмести в графика си.
Прекара деня в „Малки удоволствия“ в интервюиране на кандидатки за работа и съставяне на работно време и схема на заплатите. Вечерта помогна на Саймън да изработи къщичка за птици по задача, възложена от училище, подстрига косата му и просто се порадва на компанията му.
По-голямата част от нощта бе разпределена между документацията и домакинските задължения, които твърде дълго бе отлагала.
Направи изчисленията по безброй различни начини, свивайки максимално разходите, но резултатът бе един и същ. Началният капитал щеше да се изчерпа твърде бързо. Спомни си, че това бе основната причина за нерешителността й, преди да се залови да създава свой салон. Но проклета да бе, ако допуснеше нещо да помрачи тази мечта.
Трябваше да бъде много пестелива. И по-рано бе живяла в лишения. Ако успееха да отворят врати преди Деня на благодарността и да привлекат достатъчно клиентела, щяха да започнат постепенно да се измъкват от затрудненията. Капка по капка, щяха да потекат приходи.
Седмиците преди Коледа щяха да бъдат решаващи за „Малки удоволствия“. Трябваше да ги използват по най-добрия начин, за да изплуват.
Едно от уменията, които бе овладяла до съвършенство, бе да се простира според чергата си. Щеше да успее. Само трябваше да изтърпи още две години лишения. Молеше се на бога колата й да не се нуждае от скъп ремонт през това време.
Щеше да се постарае намалението на разходите да не се отрази на Саймън. След шест месеца, може би година, „Малки удоволствия“ щеше да промени живота им. Да им даде сигурността, която тя толкова отчаяно желаеше за сина си, и гордостта и самоуважението, от които толкова се нуждаеше.
Това бе крайната цел, към която бе поела, когато бе напуснала караваната на шестнадесет години. Ключов момент в живота й. Избор на посока. Зоуи седна и се замисли. А другите кръстопътища?
Ако „Малки удоволствия“ бе кръстопът, същото би могло да се каже и за и дома й, за който бе спестявала и всеки месец бе плащала вноски от спечелените с труд пари. Струваше й се, че щом завръщането при корените й и тършуването на тавана на „Малки удоволствия“ бяха събудили свръхестествени сили, нещо подобно би могло да се случи и докато търка пода в кухнята си.
Прибра документите, изключи компютъра и напълни кофа с вода и препарат.
Бе избрала тази къща първо защото можеше да си я позволи. Макар и трудно. Също както при огледа на „Малки удоволствия“, когато за първи път бе влязла тук, бе решила, че това е мястото, на което ще създаде дом за Саймън.
Докато миеше пода, застанала на колене, Зоуи си спомни за невзрачния облик на къщата тогава. Кафявата мазилка бе замърсена, а дворът обрасъл с плевели. Вътре мокетът бе захабен, водопроводната система се нуждаеше от ремонт, балатумът в кухнята бе в окаяно състояние, а по стените личаха дупки от пирони.