Но големината бе тъкмо като за тях и цената бе приемлива.
Бе стъргала, боядисвала, копала и засаждала растения. С мебели се бе снабдила от гаражни разпродажби, битпазари и дори от градското бунище.
Спомни си, че и тогава не бе спала много, но си бе струвало всеки час труд. Бе узнала много за себе си и способностите си.
Усмихна се и прокара пръст по лъскавия винил. Бе застлала пода със собствените си ръце. Бе купила материал от изгодна разпродажба на „Хоуммейкърс“.
Боите за отвън и отвътре също бяха от там, както и част от водопроводните тръби и осветлението за банята.
Всъщност във всяка стая в дома й имаше вещ, купена от „Хоуммейкърс“. Това със сигурност означаваше нещо.
Със сигурност бе свързано с Брадли.
Накъдето и да погледне, нещо й напомняше за него. Дори когато мислеше за съвсем друго, той присъстваше в съзнанието й. Връзката с него бе вълнуваща, въпреки че малко я плашеше. Но да се влюби… това бе невъзможно.
По-скоро бе опасно за него. Думите на Пит не й бяха убегнали. Колкото по-силни ставаха чувствата й към Брадли, толкова повече той можеше да пострада. Не би могла да отрече, че е част от изпитанието й, а и от живота й, но нямаше да допусне фантазиите й за това, което биха могли да изживеят заедно, ако нещата бяха различни, да го поставят на пътя на Кейн.
Достатъчно бе, че мъж като него държи на нея и е толкова привързан към сина й. Нямаше да се лакоми за повече.
Когато свърши с пода, погледна часовника над печката. Наближаваше три и тридесет сутринта. Имаше безупречно чиста кухня, готов бюджет и красиво оформен ценоразпис. Но ако бе направила нова крачка към ключа, не го бе разбрала.
Реши да поспи малко и да започне следващия ден със свежи сили.
Брадли седеше край огъня и пиеше бира. Беше се стоплила от горещината, но за едно шестнадесетгодишно момче това нямаше значение. Баща му би го одрал жив, ако разбереше… а той почти винаги разбираше.
Нямаше намерение да спи. Щеше да изпуши още една цигара, да допие бирата и просто да поседи там.
Идеята да си направят лагер в сянката на „Уориърс Пийк“ бе на Джордън. Тайнственият стар замък винаги бе привличал приятеля му и той не преставаше да измисля истории за хора, живели или намерили смъртта си в него.
Брад трябваше да признае, че наистина представлява вълнуваща гледка. Ако човек се замислеше за него, неизбежно би се запитал кой е построил това величествено здание на върха на един хълм в Пенсилвания. Бе страховито, но красиво.
Все пак „Пийк“ бе слабост на Джордън, а не негова. Брад предпочиташе уединената дървена къща край реката. Макар и да мислеше за преместване в Ню Йорк след колежа и пътуване по света, не можеше да си представи да живее другаде, а не в нея. Поне не за цял живот.
Но колежът, Ню Йорк и животът му по-нататък все още бяха далечно бъдеще. Милион лета напред. Точно сега бе доволен да седи точно на това място, леко замаян от бирата и топлината на огъня в гората.
Взирането в светлините на града от високо превръщаше екскурзиите с Флин и Джордън до тук в още по-вълнуващо приключение, както и прескачането на каменната ограда на „Пийк“. Сякаш бяха бандити, проникващи в затвор, вместо да бягат от него.
В понеделник трябваше да работи. Колкото и добър да бе, старият Брадли Чарлз не търпеше мързеливци. Всеки от семейство Вейн се трудеше, дори през лятната ваканция, и в това нямаше нищо лошо. Но пред него бе цял уикенд, който щеше да прекара с приятелите си. Щяха да поскитат на воля из гората и сред дивите треви.
Брад знаеше какво е отговорност. Към семейството, бизнеса и името Вейн. Някой ден щеше да се прочуе със своя принос като баща си и дядо си. Но понякога едно момче чувства нужда да се откъсне от всичко това, да пийне бира, да хапне няколко прегорели хотдога и да пренощува край лагерен огън с добри приятели.
Не знаеше къде бяха изчезнали и двамата, но нямаше да си прави труда да ги търси. Продължи да отпива от бирата си, въпреки че тънко натрапчиво гласче в съзнанието му казваше, че всъщност вкусът й не му допада особено. Пушеше цигара, загледан в светулките, които изнасяха среднощното си светлинно шоу.
Чу вик на бухал и го побиха тръпки, но монотонното бръмчене на насекомите скоро го накара да се унесе в мисли как да примами Патси Ауърбак на задната седалка на колата си. Засега връзката им се ограничаваше с дълбоки целувки, преплитане на езици и от време на време плъзване на ръка през деколтето на тениската към гърдите й.
Изгаряше от желание да разкъса тази тениска.