Проблемът бе, че Патси искаше първо да чуе уверенията му, че я обича, а това му се струваше прекалено. Харесваше я и бе трудно да устои на прелестите й, но любов? Господи.
За него това бе част от далечното бъдеще. Не обичаше Патси и не мислеше, че някога ще изпитва подобни чувства към нея. След време щеше да се появи жена, която да ги събуди, но… бе твърде рано. Не искаше да я срещне скоро.
Преди това имаше много неща, които мечтаеше да направи, и места, които на всяка цена трябваше да посети.
Междувременно носеше в портфейла си презерватив, който при малко повече насърчение щеше да използва с Патси Ауърбак.
Допи бирата си и се изкуши да отвори и втората, която му се полагаше от касата. Но не бе забавно да пие сам.
Изчака да чуе някоя груба реплика или обидна дума и се намръщи, когато гората остана съвсем тиха.
— Хайде, стига сте се крили. Ако не се върнете, ще изпия всичката бира сам.
Отговорът бе ново изшумоляване, от противоположната посока. По гърба му пропълзяха тръпки, но ги потисна и за да докаже мъжеството си, посегна към втората бира.
— О, да, изплашихте ме. Помощ! Умирам от страх.
Изсумтя, отстрани капачката и отпи голяма глътка.
В мрака отекна ръмжене на кръвожаден звяр.
— Стига, Хоук, гадняр такъв.
Но докато изричаше тези думи, гласът му затрепери и зъбите му затракаха. Потърси един от шишовете, които бяха издялкали, за да пекат наденички.
Ужасяващ вик на болка и страх раздра тишината. Брад скочи на краха и стисна шиша като меч. Размаха го във въздуха и докато се взираше в сенките, стомахът му се сви.
Няколко дълги мига не чуваше нищо освен неудържимото биене на сърцето си.
Следващият вик съдържаше името му.
Край него проблясваха светулки, докато тичаше по посока на звука. Беше гласът на Флин и бе издал агония, която бе невъзможно да е престорена. Прозвуча нов вик. Този път от Джордън зад него и сякаш разсея мрака.
Обзет от паника, Брад се завъртя и чу удари, които се стоварваха със свръхчовешка сила. Изведнъж нощта се изпълни със звуци. Вятърът свиреше в короните на дърветата и около него падаха отчупени клони. От всички посоки долетяха викове, лятната жега се превърна във вледеняващ студ и по земята запълзя мъгла, която заля краката му като хладна вълна.
Бе завладян от страха. За приятелите си и за собствения си живот.
Изскочи от гората и се озова сред високите треви край заострените кули на „Уориърс Пийк“.
Луната, едра и кръгла, сякаш плуваше в небето над замъка. На светлината й видя приятелите си да лежат сред тези високи треви. Разкъсани. Отправяйки отчаяни молитви, побягна към тях. Подхлъзна се в локва кръв и падна на колене в нея до тялото на Флин. Стомахът му се разбунтува, когато сграбчи влажните му топли ръце.
От пръстите му потече кръв, озарена от ярката светлина на съвършено бялата луна.
— Не — промълви Брад с треперещ глас. Затвори очи и напрегна волята си. — Не — повтори той по-уверено, отвори очи и отново погледна Флин. — Това е измама.
Докато Брад се бореше със страха и скръбта, приятелят му раздвижи глава върху разкъсания си врат и се усмихна.
— Хей, нещастнико, знаеш ли, че ти си следващият?
Въпреки че сърцето му едва не изскочи, рязко се изправи и извика:
— Шибана измама.
— Много ще боли.
Все още усмихнат, Флин се надигна и избухна в зловещ смях, към който се присъедини и Джордън. Заплашително запристъпваха към него.
— Всички сме храна за дивите зверове — каза Джордън и му намигна с единственото си неизтръгнато око. — Нищо друго.
Докато се приближаваха, Брад усети мириса на смъртта.
— Трябва да се постараеш повече, Кейн. Доста повече, защото това не действа.
Болката бе умопомрачителна и пропълзя от гърдите му към всяка клетка на тялото му. Със сетни сили раздвижи устни и се усмихна на приятелите си, които изглеждаха като герои от филм на ужасите.
— Страховита гледка сте.
Потисна гаденето си и успя да се засмее.
Събуди се разтреперан от студ в леглото си.
Притисна ръка към гърдите си, за да овладее учестения си пулс, надигна се и дълбоко си пое дъх.
— Е, крайно време беше.
— Толкова ужасяващо ли изглеждахме?
Флин се усмихна на Брад. Двамата с Джордън седяха на масата в кухнята му. Беше им се обадил едва на сутринта, въпреки че двата часа насаме с кошмарните образи му се бяха сторили безконечни.
Не им бе казал нищо друго, освен че трябва да се види с тях. Бяха се отзовали незабавно, както винаги.
Сега, когато навън бе светло и стаята бе изпълнена с аромат на кафе и препечени питки, цялото изживяване му се струваше пресилено и глупаво. Много страховити видения наведнъж, които бързо щяха да избледнеят в паметта му.