— Лицето ти изглежда идеално. Най-съвършеното лице, което съм виждал.
— Радвам се да го чуя, след като съм бърсала прах.
— Саймън на училище ли е?
— Да. — Широко отвори очи, когато видя блясъка в неговите. — О, за бога, наближава десет сутринта. Не трябва ли да бъдеш на работа?
— Трябва. — Брад пристъпи към нея, когато тя се отдръпна крачка назад. — Но отделих малко време, защото се налага да поговоря с теб. Изглежда, разговорът ще почака.
— Не можем просто…
„Защо не?“
— Можем. Да опитаме.
Вдигна я на ръце и през тялото й премина тръпка, когато я понесе към спалнята.
— Чувствам се като в любовен роман. Но би трябвало да бъда облечена с нещо по-секси от стари джинси.
Тя ухаеше на препарат за полиране и сочни плодове.
— Няма нищо но секси от стари джинси, когато ти ги изпълваш.
— О, това е страхотно. — Зоуи с наслада прокара върха на носа си но врата му. — Невероятно. — Всмука меката част на ухото му. — Пуснала съм пералнята. Отдавна не бях прала и… не нося нищо под тези джинси.
Той наведе глава назад и срещна дяволития й поглед.
— Да, приказките определено трябва да почакат.
Когато я сложи на леглото, ръцете й обгърнаха врата му и го притеглиха към нея.
— Сигурно това е награда за досадната домакинска работа, която свърших — промълви тя.
— Откакто се любихме за първи път, не преставам да мисля колко те желая.
Устните му погалиха нейните, а после жадно се впиха в тях.
„Това е истинско чудо за мен“, помисли си Зоуи и се предаде на магията на мига.
Понесе се по вълните на насладата, която й даряваше този мъж. Караше я да се чувства по-ценна от диамант.
Целуна я така, сякаш би могъл да прекара целия си живот в сливане на устните си с нейните. Постепенно разпалваше желанието й и не бързаше, въпреки че тя долавяше жаждата, която го изгаря. Блаженството от близостта му обгръщаше сърцето й като нежен копринен воал.
Докосваше тялото й, сякаш бе крехко изящно съкровище, което никога не би му омръзнало да изучава. Всяка ласка на вълшебните му ръце успокояваше, възбуждаше и обещаваше. Сладостта се вля в кръвта й като вино.
Ръцете му търпеливо се плъзгаха по кожата й в слънчевото утро и тя ритмично се надигаше под тях, докато животът навън продължаваше трескавия си ход без нея.
Мисълта за откраднатото време засилваше възбудата й.
Пръстите му заиграха с отрязаните джинси и се плъзнаха по ивицата гола плът между тях и късата тениска. Чу тихия и стон, когато ръката му се спря върху сребърното катинарче, а устните му обходиха шията й.
Всичките й тревоги и мъчителната умора сякаш изчезнаха.
Брад се заслуша в учестеното й дишане, докато ласките му я завладяваха. Дали осъзнаваше какво означава за него този миг в празната, тиха къща, изпълнена със слънчева светлина?
Дали предполагаше колко много се нуждае от нея, когато самият той едва започва да го разбира?
В този миг прозря колко отчаяно копнее да й даде всичко, на което е способен. Себе си, целия си свят, чувствата и мечтите си. Отново я целуна, готов да й ги дари.
Сърцето й препускаше, ръцете й сграбчиха ризата му и опияняващите усещания, които нахлуваха в нея, прераснаха в нещо повече от наслада. Тръпнейки, остана в тяхна власт.
Бе копнял за това пълно отдаване един на друг. Сякаш нищо на света не съществуваше, освен тях двамата.
— Искам да те гледам. — Обсипа лицето й с целувки, преди да издърпа тениската над главата й. — Само да те гледам.
Загледан в притворените й очи, плъзна джинсите й надолу.
Гладка кожа, изваяни форми и дълги крака, стройни като на балерина. Очи с премрежен поглед и устни на морска сирена. Тя бе неповторимо съчетание на нежност и екзотика.
Наведе се, докосна бедрата й с устни и бавно плъзна език към чувствителната плът между тях, все по-близо до най-горещата точка.
— Искам просто да се наслаждаваш.
Не би могла да го спре. Вече преливаше от блаженство. Когато първият горещ тласък я накара да настръхне, тя се хвана за металната конструкция на леглото и му позволи да я понесе накъдето желае.
Изживяването бе истинско вълшебство. Ръцете му, толкова ласкави и търпеливи, разкривиха всички тайни на тялото й. Нежните му устни сякаш я изпиваха. Изви гръбнак, когато полетя към върха, а той все още не спираше.
Сливаха се емоции и чувства, във всичките й сетива нахлу светлина и кожата й засия. Всеки миг, в който в нея отново се надигаше отчаяна жажда, бе неповторим.
Всичко бе изчезнало от съзнанието му, освен това, което му даряваше тя. Всеки път, когато тялото й потръпваше, желанието му ставаше по-неудържимо.