Надигна се над нея. Тя го обгърна с тялото си и се сля с него. Изживяха всяка капка наслада от чувствените движения на телата, нахлуващата кръв и учестения пулс, пред които целият свят извън тази слънчева стая бледнееше.
Някъде времето течеше, по улицата бръмчаха коли, нечие куче лаеше по катерички в задния двор, но единственото, за което бе способна да мисли, бе той. Докато се носеше отвъд света, чу името си, изречено почти като молитва.
И собствения си вик на наслада, когато заедно се издигнаха.
„Никоя жена на света не се е чувствала толкова щастлива, колкото мен тук и сега“, каза си Зоуи.
Тя бе единствената, изживяла такава възбуда и блаженство.
Все още замаяна, прокара пръсти през косите на Брад.
Бе отпуснал глава между гърдите й, а ръката му бе обхванала нейната до тялото й. Не би могла дори да си представи подобно съчетание на вълнуващи усещания.
— Радвам се, че намина — каза му сънено и му се усмихна, когато усети движението на устните му с кожата си.
— И аз се радвам, че те намерих у дома.
— Всичко е… великолепно. Лежа тук, гола и доволна… — Извърна глава към часовника. — …ммм, единадесет без десет сутринта. Топа е по-голям късмет, отколкото печалба от лотарията.
Той вдигна глава и й се усмихна.
— И за мен.
— Толкова си красив. Изглеждаш като моделите от моите списания за прически.
Брад смръщи вежди.
— Моля те.
— Наистина. Все пак не би било зле да оформя косите ти. — Леко ги разроши. — Ще се погрижа.
— А… не сега. Друг път.
Зоуи закачливо дръпна един кичур.
— Добра съм в професията си.
— Убеден съм. Напълно. — За да я разсее, той я целуна по ключицата и се обърна встрани. — Наистина дойдох да поговорим.
— Можеш да споделиш какво те тревожи, докато те подстригвам. Фризьорите сме като барманите. Свикнали сме едновременно да работим и да изслушваме клиентите.
— Не се и съмнявам. Но може би моментът не е подходящ. — Стана и потърси панталоните си. — Зоуи, снощи… по-скоро рано тази сутрин… имах страховито изживяване.
Закачливото й настроение внезапно изчезна. Тя се надигна и застана на колене.
— Пострада ли? Какво ти стори той?
— Нищо. — Брад й подаде тениската, — Трябва да запазиш спокойствие, докато ти разказвам.
Облече се и й описа съня си.
Първоначалната й уплаха бе отминала. Очевидно бе, че не е пострадал. Дори й се струваше твърде спокоен.
— Мислиш, че се е опитал да използва Джордън и Флин срещу теб… или целта му е била да помислиш, че и срещу теб.
— Най-общо казано.
— Не разбира човешката природа, любовта и приятелството. Със сигурност не разбира и теб, щом си е въобразил, че ще успее да те накара да се чувстваш изоставен или да те изплаши. Вместо това е засилил решимостта ти.
На устните му заигра лека усмивка.
— За разлика от него ти, изглежда, ме разбираш.
Зоуи се вгледа в лицето му.
— Не зная дали е така, но разбирам връзката между теб, Джордън и Флин. Защо е избрал точно онази нощ? Защото сте били млади и сте се намирали до „Пийк“? Всичко има някакъв смисъл. Толкова сме близо, че всичко означава нещо.
Брад кимна, доволен, че стигат до едни и същи изводи.
— Според мен и по двете причини. Като момчета по-лесно се поддавахме на влияния. Тогава не познавахме теб и Мал, а Джордън гледаше на Дейна само като на сестрата на най-добрия си приятел. В онази нощ той видя Роуина на парапета на „Пийк“. Бях на шестнадесет години, Зоуи. На същата възраст ти си напуснала дома си.
— О. — Тя скръсти ръце и ги потърка над лактите, сякаш бе почувствала студ. — Мислиш, че и това означава нещо?
— Не бива да пренебрегваме никое съвпадение. Беше важна нощ за мен, както и за Флин и Джордън. Тогава не го осъзнавахме. Просто една от многото летни нощи, в които вършехме лудории. Но тя се оказа границата между детството и зрелостта. Както твоето решение, взето на същата възраст.
— За мен беше различно.
— Да. Но може би, ако Кейн бе успял да изопачи случилото се поне в съзнанието ми, щях да гледам на него по различен начин. Както и на живота си по-нататък, на Флин и Джордън, на завръщането си тук и на запознанството си с теб.
— Значи, ако бе успял да разруши доверието помежду ви, като ги настрои срещу теб… или поне да промени представата ти за тях, би могъл да разклати всичко, което имаме. Дори да го унищожи.
— Според мен това е било част от плана му.
Зоуи смутено стисна устни.
— Провалил се с и навярно е ядосан.
— Да, несъмнено. Мисля, че през следващите дни никой от нас не бива да остава задълго сам. Искам двамата със Саймън да дойдете у дома.