— Носела си нейното внуче.
— Тя не виждаше нещата така. Не можеше. Щеше да изпълни заканата си, имаше достатъчно пари и власт, а аз нямаше с какво да застана срещу нея. Изпрати Джеймс някъде, не зная къде. Писах му до колежа, за да го попитам какво би искал да направя. Не отговори, което беше ясен знак за мен. Взех парите и спестяванията си и заминах. За нищо на света не бих отгледала детето си на паркинг за каравани, близо до семейство Маршъл. След като се роди Саймън, изпратих на Джеймс още едно писмо със снимка на бебето. Получих го обратно неотворено. Реших да затворя тази страница и да продължа напред. Нямах намерение да търся някого, който да ми осигури приличен живот или да ми казва какво да правя. Да ме уверява в любовта си и да обещава, че ще постъпи както е редно.
Брад отново седна и остави чашата си на масата.
— Доказала си, че можеш да осигуриш добър живот за себе си и Саймън. Сама. Какво още има да доказваш?
— Ако се обвържа с теб и ти си отидеш… Нямам смелост да поема този риск. Може би, ако от него зависеше само моята съдба, бих го поела. Но не е така.
— Не вярваш, че съм влюбен в теб.
— Вярвам, че самият ти си убеден в това и си готов да постъпиш както е редно дори ако не е най-доброто за теб. Ще те помоля да почакаме, докато срокът ми изтече и нещата вече не са така романтични и вълнуващи, за да видим как ще се чувстваме заедно тогава.
Явно тя виждаше във връзката си с него отражение на онова, което бе преживяла с Джеймс, и не преставаше да прави съпоставки. Брад се опита да преодолее негодуванието си и да я разбере.
— Ще ти задам само един въпрос. Обичаш ли ме?
— Да, не мога да го отрека, но не мога да реша какво да правя с чувствата си.
Петнадесета глава
Зоуи бе сигурна, че е поела в неправилна посока. Сама бе претърсила всички етажи на „Малки удоволствия“. Бе разчистила тавана сантиметър по сантиметър и дълго се бе взирала в огледалото. Но не бе открила нищо, което да й даде насока. Никакво внезапно прозрение или вдъхновение.
Никакъв ключ.
Бе отскочила до дома си и цял час бе седяла сама в хола. Въпреки че се чувстваше глупаво, спусна пердетата, запали свещи и направи опит да изпадне в състояние на транс с надеждата да я осени блестяща идея.
Вместо това почти задряма.
Бе уморена, разочарована и раздразнителна, което й пречеше да се довери на интуицията си.
Реши отново да се върне към началото.
Бе въвела правила за Саймън, преди да поговори с Брадли.
Той се държеше като любезен домакин, откакто се бяха нанесли в стаите за гости в къщата му.
„Малко хладно“, помисли си Зоуи, докато вървеше към домашния му офис.
Но не би могла да го упрекне.
Почука и побутна вратата, когато той я покани да влезе.
— Извинявай, че те безпокоя, но… О… — Огромните листове с чертежи, поставени на статив, привлякоха вниманието й. — Това са проектите за разширението.
— Мм. Остават още няколко подробности, но почти са готови. Работата ще започне през март, веднага щом времето се стопли.
— Ще добавиш цялата тази площ към щанда за градинарски инструменти и разсад?
— Ще го направя двойно по-голям. Собствениците на къщи искат дръвчета, храсти, цветя и зеленчуци, както и оборудване за засаждане и поддържане. — Брад потупа по бедрата си и се загледа в нея. — Освен това, трябват и градински мебели. Ще предлагаме няколко нови линии.
— Много амбициозно.
— Ще бъде успешна инвестиция. Когато човек се е заел с нещо значимо, не се отказва, докато не постигне успех.
— Зная, че си ми сърдит.
— Малко. По-скоро съм разочарован. Ще ходиш ли във фирмата?
— Не, днес не. Преди малко разговарях с Флин. Саймън ще постои при него. Мо му липсва, а Саймън няма нищо против да прекара по-голямата част от съботата в игри с Флин и кучето. Искам… отново да отскоча до Западна Вирджиния, до гората. За да се уверя, че не съм пропуснала нищо. Казвам ти го, защото не искам да се безпокоиш или да се сърдиш.