— Не искаш да ме запознаеш с нея?
Зоуи се загледа в караваните и въздъхна.
— Може би е най-добре да дойдеш. В събота има най-много клиентки, сигурно ще бъде заета, така че няма да се застояваме дълго.
Няколко деца се люлееха на ръждясала люлка, а вързан мелез между доберман и друга неизвестна порода лаеше, сякаш е надушил кръв. В караваната вляво се разиграваше скандал, а вдясно малко момиченце седеше на ръждясали стъпала и пееше приспивна песен на куклата си.
Детето вдигна глава и чаровно се усмихна на Брадли.
— Време е Сиси да си ляга — прошепна то.
Той приклекна и наклони глава да огледа куклата.
— Много е красива.
— Моето сладко бебче.
Вратата зад момиченцето се отвори и излезе млада жена с пешкир в ръка, която подозрително изгледа новодошлите.
— Мога ли да ви помогна? — попита тя и сложи ръка на рамото на детето.
— Просто гледам Сиси — отвърна Брад.
— Аз съм Зоуи, дъщерята на Кристъл Маккорт. — Разбрала загрижеността на майката, Зоуи се приближи и докосна ръката му. — Наминахме да я видим.
— О! — Жената видимо се успокои. — Радвам се да се запознаем. Изплашихте ме. Клоуи знае, че не бива да разговаря с непознати, но често забравя. Твърде доверчива е. Предайте много поздрави на госпожа Маккорт и благодарности за хубавата прическа на Клоуи.
— Ще й предам.
Докато се отдалечаваха, Зоуи чу жената да казва:
— Прибирай се при мама, миличко.
— Някои хора имат щастлив живот тук — прошепна та. — Отглеждат цветя в консервени кутии и си устройват пикници през лятото.
— А други живеят в палати и са нещастни. Няма значение къде живееш, важното е как и с кого.
„Може би — помисли си Зоуи. — Трябва да запомня и това“.
— Ето я нашата. Нейната. Нашата. — Отпусна ръката, с която бе посочила към очуканата зелена каравана. — Извинявай, че се срамувах да ти я покажа. Досега отказвах да те доведа, което беше грешка. Винаги съм била твърде горда. Мисля, че мама е права.
— Значи не си съвършена. Може би всъщност не те обичам.
Тя се опита да се засмее, но смехът заседна на гърлото й.
— Ще ме представиш ли на майка си, или аз да почукам на вратата й?
— Няма да те хареса.
— Забравяш за неустоимия ми чар.
Доловила насмешката в уверения му тон, Зоуи вдигна поглед към лицето му.
— Той е едно от нещата, които няма да й допаднат.
С въздишка на примирение, тя изкачи стъпалата. Чу момичешки гласове, най-малко два.
„Усилена подготовка за събота вечер — помисли си Зоуи. — Вечер за вълнуващи срещи“.
Някои момичета бяха готови на всичко, за да привлекат вниманието на връстниците си. Почука на металната рамка на мрежата против насекоми, отвори я със скърцане и побутна вътрешната врата с рамо.
Клиентките бяха три. Косите на едната бяха увити във фолио. Явно бе решила да стане блондинка. На втората бяха късо подстригани и вече намазани с гел, а третата чакаше реда си и разглеждаше списание за модни прически.
Развълнуваното им бърборене изведнъж секна, а когато забелязаха Брад зад нея, прозвуча сподавено кикотене.
Стаята бе изпълнена с мирис на перхидрол, боя, дим и снощната вечеря.
Кристъл сложи тенджерка с яйца на котлона, обърна се и повдигна вежди.
— Кой вятър те довя насам за втори път тази седмица? Дори нямам рожден ден.
Погледът й подозрително се спря върху лицето на Брад.
— Отново имах път насам. Искам да те запозная с приятеля си Брадли.
— Брадли. Богаташко име.
— Приятно ми е, госпожо Маккорт.
— Тук стана пренаселено. — Кристъл грабна кутия цигари и розова запалка. — Стойте отвън.
— Приятен ден, госпожици — обърна се Брад към момичетата и те отново избухнаха в смях.
— Виждам, че си заета — заговори Зоуи.
— Тази събота бизнесът върви. — Когато вратата се затвори зад нея, майка й щракна запалката и изпусна дим. — Момичето на Джейкъбсън иска изрусяване, за да прилича на Бритни Спиърс. Имаше хубава кестенява коса, но не беше моя работа да я разубеждавам, щом настоява да я разваля.
— Хейли Джейкъбсън? Когато я видях за последен път, беше дете.
— Вече е на шестнадесет. Ти беше на толкова, когато избяга. Ако продължава да флиртува с всеки срещнат както сега, ще загази като теб.
— Отдавна не мисля, че съм загазила. — Зоуи знаеше, че момичетата слушат разговора им, и тъй като майка й не бе снишила глас, чуваха всяка дума. — Раждането на Саймън е най-хубавото, което ми се е случвало.
— Миналия път каза, че не си забременяла пак. — Бръчката между веждите на Кристъл стана по-дълбока, когато отново хвърли поглед към Брад. — Излъга ли ме?
— Не. Брадли е…
— Зоуи и Саймън означават много за мен — спокойно каза той. — Исках да се запозная с вас. Зоуи ми каза че сте отгледали четири деца почти сама. Сигурно от вас е наследила куража си.