„Конте с префърцунено име и префърцунени приказки“, помисли си Кристъл, докато всмукваше дим.
— За да отгледаш дете, не е нужен кураж, а здрав гръб.
— Предполагам, че и двете неща са важни. Имате красива и забележителна дъщеря, госпожо Маккорт. Трябва да се гордеете с нея.
— Брадли. Богаташко име и изтънчени маниери. Щом я искаш, твоя си работа. — В израз на пълно безразличие, Кристъл нехайно сви костеливите си рамене. — Работлива е и е плодовита. Не хленчи твърде много.
— Ще го запомня — шеговито отвърна Брад и я накара неволно да се засмее.
— Може би този път е проявила повече вкус. Нямаш вид на негодник.
— Благодаря.
— Никога не си бягала от работа — каза тя на Зоуи с нотка на привързаност. — Признавам. — Импулсивно протегна ръка и докосна косите на дъщеря си. — Хубава прическа. Освен това никога не си била глупава. Имаш шанс за доста сносен живот… по всичко личи, че той може да ти го предложи. Би било глупаво да не се възползваш. Една жена трябва да приема всичко, което може да има.
— Мамо.
— Говоря каквото мисля, винаги съм била такава и винаги ще бъда. — Кристъл хвърли цигарата си и я стъпка.
— Трябва да се връщам вътре. Този път гледай да получиш пръстен — каза тя на Зоуи, а после повдигна брадичка към Брадли. — Би могъл да имаш и по-лош късмет.
Отмести мрежата, влезе и затвори вратата.
— Никога не успявам да й угодя. Никога. — Очите на Зоуи бяха пълни със сълзи, но упорито стисна клепачи, за да ги спре. — Трябва да тръгваме.
Пое към гората почти тичешком и остана с наведена глава, когато Брад я настигна и хвана ръката й.
— Тя не те разбира.
— Това не е новина за мен.
— Не разбира истинската ти същност. Ти не се стремиш да получиш нещо наготово, а да го постигнеш сама. Не те разбира и не е способна да те обича.
— Не зная какво да правя.
— Ако продължиш да се стараеш, ще страдаш. Ако престанеш, също. — Потърка ръцете й, за да я успокои.
— Аз те разбирам, Зоуи, и зная какъв избор ще направиш.
Тя хвърли поглед назад към караваната.
— Ще дойда отново по Коледа и може би… може би.
— Положи усилие да се усмихне и заради двамата. — Казах ти, че няма да те хареса.
— Напротив, хареса ме. Успях да я оплета в мрежата си. — Брад се наведе и леко я целуна по устните. — Както дъщеря й.
— Аз здравата съм се оплела.
Отново хвана ръката му и продължиха да навлизат в гората.
— Кой е измислил израза „да оплетеш някого в мрежа“?
— Въпрос за Дейна. Ще провери произхода му. Не зная къде намира тези неща, но би могла да ти изнесе цяла лекция. Не познавам друг човек, който така умело да разгадава смисъла на думите. Аз винаги съм се справяла по-добре с числата. Сега имам приятелка, която знае всичко за книгите, и друга, която познава изкуството. За два месеца научих много от тях. Понякога ми се струва, че сънувам. — Замълча и се огледа, преди да Продължи. — Страхувам се, че ще се събудя и животът ми отново ще бъде какъвто бе преди. Ще работя за онази кучка Карли и дори няма да познавам Дейна и Мал. Ще чета рубриката на Флин във вестника, но няма да го познавам. Или ще видя книга на Джордън и ще се запитам що за човек е, защото няма да зная. — Вдигна очи към лицето на Брад и докосна брадичката му. — Няма да познавам и теб. Ще купя нещо от „Хоуммейкърс“, без дори да се сетя за теб, защото никога няма да съм те срещала.
— Истина е. — Обви пръсти около китката й и я притисна, за да усети допира му, а той да долови пулса й. — Всичко е истина.
— Ако не е, ако се окаже дълъг и заплетен сън, мисля, че ще се събудя с разбито сърце. — Отново хвърли поглед по посока на караваната на майка си. — Или още по-зле. Каквото и да стане по-нататък, както и да завърши тази история, не бих могла да продължа живота си, ако не те познавам. Целуни ме. — Повдигна се на пръсти. — Ще ме целунеш ли?
Брад я притегли към себе си и нежно сля устните си с нейните. Когато въздъхна и обви ръце около врата му, усещането бе по-опияняващо и от най-красивия сън.
Нещо в нея се преобърна със сладостна болка, от която очите й се насълзиха. Въздухът бе хладен, а устните му толкова топли. Изпитваше любов, каквато дори не си бе представяла.
Ръката му погали косите й по цялата им дължина, до кръста й. Стройното му младо тяло се притискаше към нейното и двамата тръпнеха от неудържим копнеж.
Отдръпна се назад, погледна право в ярките му сини очи и по бузата й потече сълза.
— Джеймс — прошепна тя и обхвана лицето му с длани.
— Обичам те, Зоуи. Гласът на Джеймс, задъхан от вълнение, шепнеше в ухото й. — Създадени сме, за да бъдем заедно Никога няма да изпитваш същите чувства към друг.