— Тра-ла-ла — запя Дейна и я накара да се засмее.
— След онова, което се случи вчера, се чувствам по-уверена, но едно тънко гласче непрекъснато ме кара да се съмнявам в способностите си.
— Гласчето на Зоуи ли е — попита Дейна, — или на Кейн?
— На Зоуи е и това ме вбесява. — Малъри любопитно разгледа флаконите и тубичките, старателно подредени на рафтовете. — Да си припомним основните елементи. И двете с Дейна имахме периоди, в които губехме вярата си и изпадахме в отчаяние.
— Първо — потвърди Дейна. — Второ, и ние стигахме до задънени улици. Или поне така ни се струваше.
— Да. — Малъри се обърна и кимна. — Но без тези отклонения не бихме налучкали верния път. Доста мислих върху това — добави тя и се облегна на плота. — Пътят не е права линия. Криволичи, описва кръгове и се застъпва. Но всяка крачка и всеки участък от него са важни. Така е и при теб.
— Дейна трябва да се измие.
— Запомни тази мисъл.
Увита в чаршаф, Дейна тръгна към банята.
— Имаш идеи. — Зоуи застана пред мивката, за да изплакне ръцете си. — Очевидно е.
— Да. Може би за мен е по-лесно да прозра смисъла на случката в гората, защото не съм в твоето положение. Преживяването, което имах на тавана, бе нещо подобно. Аз също знаех какво става и го контролирах. Но частица от мен искаше да остане в онзи илюзорен свят.
Зоуи се обърна към нея и долови в очите й искрено съчувствие и разбиране. Напрежението в раменете й се разсея.
— Изпитвах нужда да го чуя. Не желаех Джеймс, Мал, но частица от мен си спомни колко силно съм го желала някога.
— Зная. Напълно те разбирам.
Зоуи бе сигурна в това. Двете с Дейна бяха единствените хора, способни да я разберат.
— Дълбоко в себе си се чувствах по същия начин. Струваше ми се толкова лесно да се върна там и да повярвам, че всичко ще бъде различно.
— Но си устояла.
— Устоях. — Зоуи свали покривалото на масата за масаж и намести тънкия дунапренен дюшек. — Само тази малка частица искаше нещата да се развият по друг начин. Истинското ми желание не беше момчето да остане с мен и детето си. Трябваше да си спомня за чувствата си към него, за да мога да му кажа „сбогом“.
— А желаеш ли мъжа, който е готов да сподели живота си с теб и детето ти?
— Да. — Сърцето й се разтуптя, докато избираше лосион. — Но не вярвам, че между нас ще се получи нещо. Легни по гръб — каза тя на Дейна, когато тя се върна. — Не е само това. — Покри тялото й с кърпа и затопли лосиона с ръце. — Ако направя следващата крачка, рискът за него ще стане по-голям. Тревожа се. Когато човек обича някого, иска да го предпази. Не бива да се влюбвам в него, за да не бъде изложен на опасност.
— Ако го обичаш, трябва да вярваш, че е достатъчно силен, за да се защитава сам.
Зоуи втренчи поглед в Дейна.
— Вярвам в него.
— Не мисля, че е така, щом все още се съмняваш, че може да те изостави и да разочарова Саймън. Разговаряш с жена, която вече е минала по този път. Боиш се да му гласуваш сто процента доверие, за да не се окажеш изиграна, не твърдя, че нямаш право. Наистина рискът е доста голям.
— Кое е най-ценното за Зоуи? В личен план — уточни Малъри. — Единственото, което не би изложила на риск?
— Саймън.
— Именно.
— Зная, че Брадли не би го наранил. — Зоуи втри лосиона по цялото тяло на Дейна. — Но колкото повече Саймън се сближава с него и започват да се държат като баща и син, толкова по-голям е страхът ми, че нещата няма да се получат. Никога не е имал баща. Това не е като развод или смърт. Няма представа какво е да има баща. Въпреки че се старая нищо да не му липсва и знае колко много го обичам, живее с мисълта, че има човек, който го е отхвърлил и не е пожелал да бъде до него. Не искам никога вече да се чувства отхвърлен.
— И за да го предотвратиш, си готова да правиш жертви. Да се бориш — добави Малъри. — Каквато и цена да платиш. Защото от всички избори в живота ти Саймън е най-важният. Той е твоят ключ.
— Саймън? — извика Зоуи. Дейна се надигна. — О, извинявай. Обърни се по корем. Напрегната съм.
— Малъри е на прав път. — Дейна се претърколи и опря брадичка на юмрука си. — Ние сме трите ключа. Многократно ни го напомняха. Но от трите ни единствено Зоуи е… „пресъздала себе си“, така да се каже, в дете. Саймън е част от Зоуи. Зоуи е ключът, следователно и Саймън.
— Той е недосегаем за Кейн. — Обзе я уплаха. — Роуина каза, че е в пълна безопасност.
— Разбира се. — Дейна извърна глава към нея. — Ако можеше да му стори нещо, досега със сигурност щеше да опита.
— Мисля, че го закриля и още някой освен Роуина — добави Малъри. — Всичко, което е по силите на другата страна, вече с сторено. Нечии деца страдат. Те не биха допуснали нещо подобно да сполети още едно. Благодарение на това, както и на нас Саймън е недосегаем.