— Ако не вярвах, че е така, веднага щях да се оттегля от споразумението. — Зоуи замълча, когато видя Малъри да кимва. — Кейн със сигурност знае, иначе би се опитал да застраши сина ми. Не го е направил, защото не е способен. Добре — въздъхна тя. — Добре, нека тръгнем от тази отправна точка. Ако Саймън е ключът или част от него, както е част от мен, значи това ме връща към изборите, които съм направила във връзка с детето си. Зачеването му, решението да го родя — най-важните избори в живота ми. Но вече се върнах там и постигнах напредък, а не успях да се добера до ключа.
— Правила си и други избори — изтъкна Дейна. — Поемала си в други посоки.
— Помислих и за тях. За целия път, който съм изминала — продължи тя, докато втриваше последните капки лосион в кожата й. — Припомних си всичко, видях го отново. Беше от полза за мен, защото се убедих, че изборите ми са правилни и осъзнах, че грешките, които съм допуснала, не са фатални. Можеш да станеш. Ще ти донеса халат.
— Дошла си във Вали — заговори Дейна, — постъпила си на работа, купила си къща. Какво друго?
Малъри повдигна ръка, докато Зоуи помагаше на Дейна да облече халата.
— Няма да кажа, че всичко това не е важно, може би един от отговорите се крие в подробностите, но има и друга гледна точка. Какво ще кажеш за изборите на Саймън?
— Той е дете — изтъкна Дейна и плъзна ръка по кожата от китката до лакътя си, за да се порадва на резултата от работата на Зоуи. — Най-важният му избор е коя видеоигра да пусне.
— Не. — Зоуи замислено поклати глава. — Децата правят много избори. Верни или грешни. Някои от тях са съдбовни и ги тласкат в една или друга посока. Сами избират с кого да се сприятелят. Може би прочитат книга за изтребителите и решават да станат пилоти. Точно сега, по стотици различни начини Саймън избира какъв човек да бъде.
— Тогава не е зле да поразмишляваш върху някои от неговите решения — посъветва я Малъри.
Едно решение, от което в момента Саймън се чувстваше доволен, бе изборът на името Хоумър за кутрето. Съчетаваше в едно няколко от любимите му неща — бейзболните звезди, анимационните герои и кучетата. Докато седеше навън в хладния есенен ден и гледаше как Мо тича след топката за тенис, а Хоумър след него, имаше чувството, че животът му не би могъл да бъде по-интересен.
Скоро щяха да пристигнат Флин и Джордън, за да погледат мач с Брад, докато майка му и приятелките й се занимават с женски работи, а той — да преяде с чипс.
Вдигна топката, когато Мо я остави до краката му, и с поредица подскоци и фалшиви хвърляния накара кучетата да полудеят, преди наистина да я запрати към дърветата.
На следващия ден щеше да се похвали на приятелите си от училище за Хоумър. Може би, ако кутрето не направеше някоя поразия, щеше да придума Брад да го снима, за да покаже на всички как изглежда.
Хвърли поглед назад към реката, докато двете кучета се боричкаха. Тук му харесваше. Обичаше и дома си, бе привързан към съседите Хенсън, но това място бе страхотно. Наблизо имаше река и цяла гора за изследване. Ако останеха за по-дълго, би се радвал да покани приятелите си на гости. Здравата щяха да се позабавляват в стаята за игри. Можеха да си построят замък в гората, а през лятото да плават с гумена лодка по реката, ако майка му позволеше.
Идеята бе осъществима дори ако се завърнеха в своята къща. Щеше да помоли Брад, а той да убеди майка му, че няма нищо лошо. Чудесно бе край тях да има друг мъж, с когото да се съюзява, за да постига своето.
Беше почти като да има баща. Не че знаеше какво е, но предполагаше, че е нещо подобно.
Радваше се, че ще празнуват Деня на благодарността тук. Всички щяха да се съберат в къщата и докато мъжете спорят на тема футбол, да се натъпчат с тиквен пай до пръсване.
Майка му приготвяше страхотен тиквен пай и винаги му даваше топчета тесто, за да си прави човечета.
Дали Брад нямаше да сметне това за глупаво?
Погледна към вратата и хукна натам, когато Брад излезе.
— Хей, искаш ли да похвърляш малко? Мо учи Хоумър да донася топката.
— Добре. — Сложи плетената шапка, която бе донесъл, на главата на момчето. — Стана студено.
— Може би ще завали сняг. Ще натрупа два метра и няма да ходим на училище.
— Мечтай си колкото искаш.
Брад взе топката и я завъртя със замах, на който Саймън искрено се възхити.
— Ако натрупа два метра сняг, и ти ли ще стоиш вкъщи, вместо да ходиш на работа?
— Ако снегът е толкова дълбок, ще го използвам като извинение да не ходя на работа.