— Не твърдиш, че е било налудничаво да започнете съвместен бизнес толкова скоро след запознанството си, или че се нагърбихте с непосилна работа.
— За мен в това няма нищо налудничаво. — Накълца лук и счука чесън. — Никога не съм имала съмнения по отношение на Малъри и Дейна. Работата никога не ме е плашила. Мястото, Брадли, за мен в него има магия, както в дома ми. Затова известно време си въобразявах, че ще открия ключа там.
— Вече не мислиш така.
— Не, не мисля.
Преминаваше от една дейност към друга, без да губи ритъма. Отмерване на ориз, рязане на домати и месо. Струваше му се, че гледа пиеса в рими.
— Ключът на Малъри бе там. В картината, но тя трябваше да я нарисува в онази къща. А ключът на Дейна беше в „Пийк“… или в замъка „Уоч“ от книгата, вдъхновена от „Пийк“. Ако прегледа напътствията им, човек може да проследи нишките, които са ги водили натам. Чрез връзките им с местата, както и с Флин и Джордън. — Сипа зехтин в тиган. — Картина за Малъри, книга за Дейна. Но и мястото беше от значение.
— А за теб?
— За мен не е предмет, а по-скоро път с множество разклонения. По някои съм поемала, по други не, но винаги съм се питала защо. Всичко е свързано с усилия, борба. — Сложи лука и чесъна в сгорещения зехтин. — Може би е важно да разбера, че онези, от които съм се отказала, са също толкова важни, колкото и избраните от мен. Трудно е човек да види накъде отива, ако не вижда откъде е дошъл. И защо.
Брад почувства нужда да я докосне само за да усети допира й. Погали косите й и плъзна пръсти надолу по дългата й изваяна шия. Отговорът й бе нехайна усмивка на заета жена.
— Накъде отиваш ти, Зоуи?
— Не бих могла да кажа със сигурност. Но зная къде се намирам сега. В тази къща, която докосна струна а душата ми още щом я зърнах за първи път. Ето ме тук, готвя вечеря в кухнята, а Саймън играе навън с кучетата. Чувствам се свързана с това място. С теб.
— Достатъчно, за да останеш?
Парчето телешко, което бе понечила да сложи в тигана, се изплъзна от пръстите й и падна в мазнината.
— Разсейваш ме. — Взе друг къс и се постара да го пусне както трябва. — Брадли. Не мога… да направя толкова голямо отклонение от избрания път. Дадох обещания пред себе си и пред Саймън, когато се роди.
— А аз искам да ги дам на теб.
— Имам само пет дни да завърша изпитанието — припряно каза тя. — Ако не се справя, ще загубя вяра в себе си завинаги. — Хвърли му умоляващ поглед. — Виждам я в съня си, Брадли. Виждам и трите, които разчитат на мен да направя последната крачка.
— Битката не е само твоя, Зоуи. Аз също съм въвлечен в нея. Проклет да бъда, ако зная дали любовта ми към теб е оръжие или проклятие.
— Не се ли запитваш поне за миг дали не си въобразяваш, че ме обичаш само защото лицето ми е като на жената от онази картина?
Бе готов да отговори уклончиво, но в последния момент реши да бъде откровен с нея.
— Да, задавам си този въпрос.
— Аз също. Едно от нещата, които зная със сигурност, е, че не искам да те загубя. Няма да рискувам това, което имаме сега, като давам или искам обещания, за които някой от двама ни ще съжалява в бъдеще.
— Все още очакваш да те разочаровам, Зоуи. Ще трябва да чакаш дълго.
Изненадана, тя се обърна.
— Не очаквам. Не съм…
Замълча, прекъсната от Саймън, който влезе с трясък през задната врата.
— Умирам от глад.
— Ще вечеряме след десет минути. — Зоуи погали косите му. — Иди да се измиеш. Загубих представа за времето — каза тя на Брад, когато Саймън тръгна към банята, следван от кучешката си свита. — Канех се да те попитам дали разрешаваш да претършувам къщата ти.
Лицето му издаде раздразнение.
— Подлагаш търпението ми на изпитание, Зоуи.
— Сигурно е така — спокойно отвърна тя и се обърна да запържи месото и зеленчуците. — Не бих те упрекнала, ако ти се иска да ме натупаш. Но точно сега много важни неща в живота ми са заложени на карта и не искам да загубя никое от тях.
Когато се бе прибрала следобед, лицето й сияеш Нима имаше смисъл да помрачава настроението й заради своята неудовлетвореност и дори гняв, че не е готова да се хвърли в обятията му и да му поднесе всичко, което желае, на тепсия?
— Заслужавам правото да те натупам. Защо ме питаш дали можеш да претършуваш къщата, в която живееш… за известно време?
— Възнамерявам да преобърна всичко, както в дома си и в „Малки удоволствия“, което означава, че ще се ровя в личните ти вещи. — Зоуи извади голяма чиния и сложи вече готовия ориз. — Мисля, че ключът е в тази къща, Брадли. Не, всъщност съм сигурна. Чувствам го. — С ловко движение изсипа съдържанието на тигана върху ориза. — Днес, докато шофирах насам, стигнах до това прозрение. Нямам представа как стана, просто го зная.