Брад погледна лицето й, а после чинията. Изчисли, че за по-малко от тридесет минути бе успяла да му разкаже за поредния етап от изпитанието си, да го вбеси и разсмее, да отхвърли едно предложение и да приготви апетитно ястие.
Нима имаше нещо чудно, че е толкова очарован от нея?
— Кога искаш да започнеш?
Посветиха два часа на търсенето, след като Саймън си легна. Започнаха от долния етаж. Зоуи обходи всеки сантиметър от голямата приемна, надникна под килимите, във всички чекмеджета и гардероби. Въоръжена с фенерче, огледа камината отвътре и пробва здравината на всеки камък.
Започна по същия начин в трапезарията, но спря за миг и смутено погледна Брад.
— Имаш ли нещо против да продължа без твоя помощ? Може би трябва да действам сама.
— Може би грешиш, като мислиш, че трябва да вършиш толкова неща сама, но добре. Ще те чакам горе.
„Рискувам да загубя едно от онези важни неща, заложени на карта“, призна тя пред себе си, когато Брад излезе.
Може би надценяваше търпението му, но не знаеше по какъв друг начин да постъпи.
Засега и неговите, и нейните желания трябваше да почакат, докато завърши изпитанието си и всичко, което обича бъде в безопасност.
Застана пред бюфета и прокара ръце по дървото.
„Череша — помисли си тя. — Топло, масивно дърво“.
Изящните линии създаваха впечатление за лекота, а огледалното дъно придаваше блясък.
Бе подредил във витрината сувенири — голяма купа от матово зелено стъкло, пъстър поднос, навярно от Франция или Италия, два свещника и месингова кутийка, върху чийто капак бе гравирано лице на жена.
„Прекрасни неща“, помисли си тя.
Малки творби на изкуството като онези, които Малъри щеше да продава в галерията си.
Повдигна капака на кутийката и намери няколко монети.
„Чуждестранни“, забеляза Зоуи със задоволство.
Ирландски лири, френски франкове, италиански лирети, японски йени. Удивително бе, че тези малки спомени от посетени места бяха така нехайно пъхнати и някаква кутийка.
Може би Брад дори не помнеше къде ги е сложил, което й се струваше още по-удивително.
Затвори капака и потисна чувството за вина, че наднича в лични кътчета. Издърпа първото чекмедже.
Бе облицовано с виненочервено кадифе и пълно със сребърни прибори. Повдигна една лъжичка срещу светлината. Изглеждаше старинна, навярно ползвана от поколения наред, но лъсната и готова за нова употреба.
„Идеално за Деня на благодарността“, реши тя и я върна на мястото й.
В долната част на бюфета намери сервизи от изящен бял порцелан. Докато разглеждаше, мислено подреди на празничната трапеза чинии, купи, плата и стъклени чаши.
Затаи дъх при вида на луксозните покривки и комплект подложки за кафе в цвят слонова кост. Но не откри ключ.
Разгръщаше книгите в библиотеката, когато часовникът над камината удари един.
„Достатъчно — каза си тя. — Достатъчно за една нощ“.
Нямаше да се предаде на отчаяние. Докато угасяше лампите, осъзна, че няма такава опасност. Тъкмо обратното, чувстваше се на крачка от успеха. Сякаш бе открила вярната посока или бе превалила хълм. Все още не бе направила последната крачка, но бе съсредоточена върху целта.
Нагледа Саймън и инстинктивно влезе да го завие. Мо, който се бе изтегнал до краката му, повдигна глава и лениво махна с опашка, преди отново да захърка.
Кутрето спеше на възглавницата до главата на Саймън. Зоуи предположи, че би трябвало да изрази неодобрение относно това, но не виждаше защо.
Изглеждаха толкова спокойни и щастливи заедно. Ако Саймън бе част от изпитанието й, както смяташе Малъри, може би ключът бе тук, в стаята, където той спи.
Седна на ръба на леглото и нехайно го погали по гърба.
Бледата светлина на тънкия лунен сърп, която се процеждаше през прозореца, озаряваше лицето на сина й. Щом луната все още излъчваше светлина, имаше надежда, тази мисъл щеше да я крепи.
Безшумно излезе от стаята.
Хвърли поглед към вратата на Брад. Неговата близост също щеше да й вдъхва вяра през останалата част от нощта.
Първо отскочи до своята стая и избра лосион и парфюм, за да се подготви за него. Не бе способна да му обещае всичко, което очаква от нея, но можеше да му даде поне това.
Взаимно щяха да си дарят незабравими мигове.
Приятно бе да втрива от ароматния лосион в кожата си и да си представя допира на ръцете му. Приятно бе отново да осъзнава женствеността си. Вече бе не само личност и майка, а жена, копнееща да дарява и получава наслада.
Чувстваше увереност, която не познаваше нито когато бе на шестнадесет години, нито при следващите си връзки.