— Звучи разумно. — Малъри не устоя и си взе бонбон.
— Логично. Но понякога тези неща са далеч от разума и логиката.
Зоуи си пое дъх.
— И това не е всичко. Роуина и Пит казаха, че колкото повече се обвързвам с Брадли, толкова по-жестоко ще постъпва Кейн с него.
— Значи сдържаш чувствата си, за да го предпазиш.
— Дейна повдигна вежди. — Брад би побеснял, ако те чуе. Но зная, че ако ставаше дума за Джордън, вероятно и аз бих се държала като теб, защото обичам този откачалник.
— Премислих това по безброй различни начини. Какво ще стане, ако постъпя така? А ако направя друг избор? — Зоуи уморено сви рамене. — Залогът е твърде голям. Всичко е поставено на карта и не мога просто да грабна нещо, защото изглежда бляскаво и красиво. Не и без да предвидя последиците.
— Може би трябва да добавиш и друго. — Малъри докосна ръката й. — Колебаеш се дали да протегнеш ръка към нещо бляскаво и красиво, защото, ако го вземеш, ще се наложи да се откажеш от други неща.
— От какво трябва да се откажа?
— От дома, който си изградила сама, от досегашния си живот. От семейството си със Саймън. Всичко, което имаш, би се променило, ако направиш решителната крачка. Рискът е голям, Зоуи, защото, ако не протегнеш ръка към него, ще го загубиш, а ако го направиш, нещо друго ще ти се изплъзне. Трябва да решиш кое е по-ценно за теб.
— Не само за мен. Дори не само за мен, Саймън и Брадли. — Зоуи стана и отнесе чашата си до мивката. — Моят ключ е свързан със смелостта. Но дали това е смелостта да протегна ръка към нещо, или да се откажа от него? От всичко, което прочетохме за боговете, става ясно, че невинаги са добри и справедливи. И че искат отплата. — Обърна се. — Провалът, ако наказанието не бе отменено, щеше да ни коства година от живота на всяка от нас. Дори не знаехме коя. Можеше да бъде тази година, което би било жестоко. Мал, ти получи нещо, за което си мечтала цял живот. Дадоха ти възможност да го усетиш, да вкусиш от него. Но за да намериш ключа, трябваше да го пожертваш. Това ти причини болка.
— Да, изпитах болка.
— А ти, Дейна, едва не загина в битката за своя ключ. Правилата се промениха и можеше да загубиш живота си.
— Оцелях.
— Мислиш ли, че ако се бе случило, боговете щяха да пролеят дори една сълза за теб?
— Роуина и Пит… — понечи да се намеси Малъри.
— За тях е различно. Живеят сред смъртните от хиляди години и в някои отношения самите те са просто пионки като нас. Но онези отвъд Завесата, които ни наблюдават през нея, нима ги е грижа дали ще бъдем щастливи до края на живота си? — Зоуи отново седна. — Как се срещнахме ние трите? Благодарение на какво имахме време да търсим ключовете? Загубихме работата си. Аз се нуждаех от своята, а вие се — занимавахте с нещо, което обичахте. Отнеха ни това, за да им бъдем по-полезни, и размахаха пари пред лицата ни, за да подпишем договора. Може би подбудите им са били безкористни и благородни, но все пак ни манипулираха.
— Права си — съгласи се Дейна. — Няма да споря.
— С парите закупихме тази сграда — продължи Зоуи. — Поехме риск и свършихме доста работа. Ако това, в което я превърнахме, е чудо, ние го сторихме.
Малъри кимна и се отпусна на стола си.
— Довърши.
— Добре. Ти и Флин. Запознахте се, защото е свързан с твоя ключ. Помежду ви пламна любов. Но дори и да не беше така, ти щеше да направиш същия избор горе на тавана. Нямаше да предпочетеш илюзията, колкото и примамлива да е, защото това би означавало да пожертваш души. Зная го, защото те познавам. Дори ако гледаше на Флин просто като на приятел или брат, както аз, би сторила същото.
— Надявам се — отвърна Малъри. — Иска ми се да вярвам.
— Сигурна съм. Ако между вас съществуваше нещо по-повърхностно и мимолетно, щеше да постъпиш по същия начин. Все едно им е дали вие ще бъдете щастливи, важното за тях беше само да успееш.
— Може би си права, но нещата, които преживях и изборите, които направих през онзи месец, бяха част от изграждането на връзката ми с Флин.
— Но вие я изградихте — каза Зоуи. — Джордън се върна във Вали точно в този момент, защото беше свързан с втория етап. Той също бе парче от пъзела. Ти трябваше да изясниш чувствата си към него, Дейна, и това бе най-съществената част. Но можеше да разрешиш проблемите си по друг начин. Можеше да му простиш, да осъзнаеш, че вече не го обичаш, но пазиш съкровени спомени за връзката си с него и да бъдете приятели, а не любовници. Можеше да се откажеш от това, което съществува между вас, и пак да откриеш ключа. Плановете ви за сватба не се дължат на благосклонността на боговете.