— Стой при него — нареди той на Мо. — Не мърдай от тук.
Изтича надолу по стълбите да потърси Зоуи. Отново извика името й и влезе в голямата приемна тъкмо навреме, за да й предложи опора, докато влиза залитайки от терасата.
Когато отвори очи, Зоуи видя лицето на Брад — бледо, със сплъстени около него коси.
— Трябва да те подстрижа — промърмори тя.
— Господи, Зоуи. — Той сграбчи ръката й. — Какво правеше навън? Какво се случи? Не, не говори. — Преодоля ужаса, който го бе завладял. — Не ставай. Ще ти донеса вода.
Брад забърза към кухнята, наля чаша и се подпря на плота, докато се опитваше да успокои пулса си.
Няколко пъти бавно вдиша и издиша, изми кръвта от ръцете си и се върна при нея с чашата вода.
Бе изправила гръб и страните й бяха възвърнали руменината си. Не бе виждал човек да пребледнява колкото Зоуи, когато едва не се бе строполила на прага.
— Спокойно — нареди той. — Отпивай бавно.
Кимна, въпреки че гърлото й изгаряше от жажда и бе трудно да се вслуша в думите му.
— Добре съм.
— Не си. — Искаше му се да крещи, но се владееше. — Припадна. Имаш синина на лицето и кръв по ръцете. Никак не си добре, по дяволите.
„Удивително е как успява“, помисли си тя.
Без да повишава тон, Брад умееше да внушава авторитет и да налага волята си.
— Кръвта не е моя. Негова е. — Увереността й се върна веднага щом я видя отново и си спомни какво бе сторила. — Одрах проклетата му кожа. Имам силни, здрави нокти и разкъсах бузите му. Почувствах се страхотно. — Подаде празната чаша на Брад и за утеха и на двамата го целуна по бузата. — Съжалявам, че те изплаших. Бях… О! — ужасено извика тя и хвана ръката му. — Целият си в драскотини и рани.
— Имах малко приключение в гората, докато ти си била… бог знае къде.
— Нападнал е и двама ни — тихо каза Зоуи. — Но сега сме тук заедно, нали? — Повдигна ранената му ръка към устните си. — Да почистим тези рани и ще ми разкажеш какво ти се случи. И аз ще ти опиша своето премеждие, но първо искам да знаеш нещо. — Обхвана лицето му с длани и го погледна в очите. — Искам да знаеш, че всичко ще бъде наред. Да отидем в кухнята, за да измия ръцете си, да превържа твоите и да направя кафе.
Пое си дълбоко дъх и се изправи. Изпита гордост, когато усети, че стои стабилно на краката си. И умът й е бистър.
— Ще поговорим, докато върша работата си.
— Каква работа?
— Трябва да приготвя пълнена пуйка.
Деветнадесета глава
— Не зная как можеш да бъдеш толкова спокойна.
Малъри миеше пресни боровинки на чешмата в кухнята.
— О, не за първи път пълня пуйка.
Зоуи извърна глава и й се усмихна, преди отново да се залови с гарнитурата.
— И аз не зная как може да остроумничи в такъв момент — отбеляза Дейна и смръщи вежди при вида на купчината картофи за белене. — След схватка със зъл магьосник и припадък нашата Зоуи е в състояние да готви за цяла армия и дори изглежда в страхотно настроение.
— Днес е Денят на благодарността.
— Това ме подсеща да повдигна въпроса… — Дейна намръщено погледна малкия нож в ръката си — Защо ние трите вършим всичката работа тук, докато мъжете се излежават като господари?
— Исках да останем насаме за малко — отвърна Зоуи. — Това беше най-простият начин.
Дейна остави поредния обелен картоф.
— Щом казваш.
— А и зоркият поглед на Брадли ме изнервя.
— Има право да се безпокои за теб, след като си припаднала в ръцете му — изтъкна Малъри.
— Не го упреквам. Интересно е, че точно в онзи момент дотича и ме хвана. Не мислите ли? Романтично, но и странно. Спеше на горния етаж, а аз бях навън… бог знае колко дълго. Часове. Сториха ми се минути, но бяха часове. — Хвърли поглед към вратата, за да се увери, че никой не наднича. — Оказа се, че не е бил просто заспал. Тичал с през гората в съня си, преследван от Кейн, и целите му ръце са в рани. Опитал се е да го върне в Ню Йорк, където цари ред и всичко е нормално.
— Но не е успял. — Малъри остави гевгира с боровинките в мивката. — Когато е застанал на прага, той е направил избор.
— Да, както и аз, когато издрах лицето на Кейн. Заради тези решения и двамата сме толкова доволни днес.
— Жалко, че не бях тук да те видя. — Дейна взе следващия картоф. — Единственото, за което съжалявам.
— Беше страхотно — увери я Зоуи. — Не си спомням нещо друго да ме е карало да се чувствам толкова силна. Както и да е, накрая Брадли слезе тъкмо навреме, за да ме хване миг преди да падна по очи на пода. — Ножът на Зоуи изтрака върху плота. — Кейн се е опитал да го задържи в капана на онази илюзия.
— Не е искал да се сблъска с мъж, докато тормози горкото момиче.