— Ами квантовите странности? Нима не смущавали никого?
— Разбира се, че смущавали. Както вече обясних, много физици игнорирали философските последствия, породени от тези странности. И така, квантовата теория предполагала, че материята не съществува истински преди и след акта на наблюдение, поради което именно съзнанието създава частично реалността и един електрон може да бъде на няколко места едновременно. Много учени решили да пренебрегнат тези неща с аргумента, че съзнанието не е предмет на физиката, и се задоволили да използват уравнението на Шрьодингер за своите изчисления. Сякаш за да преодолеят проблема, тъй като не можели да го отстранят, те просто го замели под килима. Понеже така не го виждали, те се престрували, че не съществува. Всеки физик, който дръзнел да повдигне въпроса и искал да научи повече за странностите на квантовия свят, рискувал неодобрението на колегите си и дори по-лошо — на по-висшестоящите. Колкото по-малко се мисли за скритите под килима мистерии, по-добре.
Мария Флор се намръщи.
— Подобно поведение не ми се струва много "научно"…
Историкът направи няколко крачки и се приближи до фотографията в рамка, която бе забелязал преди половин час на стената — на снимката Франк Белами се веселеше на маса в компанията на Ричард Файнман и Джон Бел, и тримата с чаша шампанско в ръка.
— Физиците били объркани от философските последици от квантовите странности и ролята на наблюдението в създаването на реалността, затова решили да се съсредоточат върху изчисленията и да игнорират всичко останало. — Той посочи един от физиците на масата с Белами. Този ирландец бил изключение. Джон Бел работел в ЦЕРН и един ден на 1965 г., докато се наслаждавал на едногодишен творчески отпуск далеч от потискащото напрежение и цензурата на колегите си, започнал да изучава основите на квантовата теория. Вярвал в правотата на Айнщайн и че реалността съществува, независимо от наблюдението, но все пак знаел, че нямало никакви подкрепящи го доказателства, колкото и странно да изглеждало това. Макар според него парадоксът АПР да доказвал непълнотата на квантовата теория, той бил просто проверено твърдение. Бел извършил този тест — истински експеримент, който може да се проведе в лаборатория и бил теоретизиран, познат днес като неравенствата на Бел.
— Да разбирам ли, че този експеримент е проведен?
— Естествено, и то многократно. Основавайки се на една идея на Дейвид Бом, свързана със съществуването на "скрити променливи", които биха обяснили квантовите странности, Бел измислил начин да провери парадокса АПР. Ако експериментите докажели наличието на тези скрити променливи, то реалността би съществувала, независимо от наблюдението и не би могло да има мигновени взаимодействия, които да противоречат на скоростта на светлината. В такъв случай Айнщайн щял да бъде прав, а Бор — не. От друга страна, ако скритите променливи не съществували, квантовата теория щяла да се окаже точна, а Айнщайн да загуби спора. Първият експеримент бил проведен от Джон Клаузер през 1972 г. и подобрен през 1974 и 1976 г. През 1982 г. Ален Аспе от университета "Париж — юг", или "Париж 11", провежда още по-модернизиран и напълно категоричен вариант на същия експеримент. През следващите години резултатите от него са потвърдени в различни лаборатории.
— И?
Любопитството на Мария Флор бе огромно. Томаш разбра това и направи драматична пауза. Като я видя толкова нетърпелива и тръпнеща в очакване, той се усмихна и най-сетне произнесе присъдата.
— Експериментите доказали, че няма скрити променливи — разкри той. — Бор бил прав, а Айнщайн грешал.
Приятелката му закри уста с ръка.
— Мили боже!
— Както сигурно предполагаш, последствията от тези експерименти били много сериозни, тъй като те поставяли под съмнение две основни предпоставки: реалността съществува, независимо от акта на наблюдение и няма мигновени взаимодействия, които надвишават скоростта на светлината. Експериментите доказали, че една от тях, или дори двете, са грешни. Тъй като по философски причини повечето физици всъщност вярват, че реалността съществува извън акта на наблюдение, и въпреки всичко, което квантовата теория доказва, те избрали по-малкото зло и решили, че другата предпоставка трябва да е грешна. Това означавало, че независимо от разстоянието помежду им, дори да се намират в двата края на Вселената, две свързани частици си взаимодействат мигновено.