Бяха заловени.
LII
В момента, в който вечерната среща с разследващата атентата в Триполи работна група приключи, Хари Фъч извади от чекмеджето на бюрото си досието на Томаш Нороня и веднага напусна кабинета си. Мина забързано по коридора и се отправи към стаичката, където го чакаше най-добрият му агент.
— Майор Мануел Фуентес — поздрави той на влизане. — Забавихте се…
Като видя шефа на дирекцията да влиза в стаята, агентът скочи на крака и тропна с пети като военен, преди да се протегне да стисне ръката на Фъч.
— Имаше задръстване, сър — обясни той. — Бях на мисия в Йемен и тъкмо се връщах, когато…
— Знам, знам — прекъсна го шефът на Националната служба за тайни операции в желанието си да се покаже прекалено зает, за да губи време в празни приказки. — Седнете. Трябва да поговорим.
Директорът посочи едно канапе до прозореца. Навън бе тъмно, но до огромния прозорец се чувстваха сякаш бяха на открито. За човек като Фъч, прекарал целия ден затворен в сградата, това бе важно.
Шефът на Националната служба за тайни операции отдавна не се беше срещал с този агент, на когото даваше заповеди по телефона и чрез трети лица, затова използва случая, за да го разгледа отблизо. Майорът бе четиридесетгодишен мъж, с тъмна кожа и кръгло индианско лице, което бе наследил от ацтекските си прадеди. Косата му бе подстригана късо и имаше характерния мрачен поглед на човек, който ежедневно убиваше хора. Фъч знаеше, че психологическите тестове определяха неговия подчинен като психопат, което го правеше идеален за онези операции на ЦРУ, които изискваха елиминирането на врага. Същият този майор Фуентес само преди месец бе нахлул в дома на някакъв вожд в Кандахар и бе избил всичко живо вътре, включително и бебетата. Предвид текущата задача, директорът имаше крайна нужда от таланта на този мъж.
— Предполагам, че ме потърсихте заради случая в Триполи — заговори агентът, смутен от изучаващия поглед на шефа си и настъпилата неловка тишина. — Успяхте ли да идентифицирате извършителите?
Фъч поклати глава.
— Следващата ви мисия няма нищо общо с Триполи — поясни той, а с Женева. — Кръстоса крака и се настани удобно. — Предполагам, знаете, че директорът на "Наука и технологии" бе убит в комплекса ЦЕРН.
— Да, сър.
Фъч му подаде папката, която бе извадил от чекмеджето след срещата.
— Всичко за убиеца на Белами е тук. Името му е Томас Нороня — португалски историк, който работи като консултант за една фондация в Лисабон.
Майорът погледна часовника си.
— Полетите до Европа са през нощта — отбеляза той. — Ще изпратя някого да ми купи билет и ако е възможно, още тази нощ ще тръгна за Лисабон.
— Убиецът на Белами се намира тук, във Вашингтон.
Химикалката на майор Фуентес, който бе извадил бележник, за да си води записки, внезапно увисна във въздуха и той изненадано се взря в събеседника си.
— Тук ли?
— Точно така.
— Но, нима вече е задържан?
— Не. Човекът се разхожда на свобода, за жалост. Трябва да го намерите възможно най-скоро и да го…
— Нямаме право да действаме на родна земя, сър — напомни агентът със съзнанието, че има известни ограничения за изявите си, които бе препоръчително да не нарушава. — Това не е ли работа на ФБР?
Фъч внезапно удари с юмрук по масичката, която се намираше между двамата.
— По дяволите ФБР! — изкрещя той, изпаднал в поредния си прословут пристъп на гняв. — Това копеле уби един от нашите директори, а вие ми казвате, че трябва да предадем случая на федералните женички? Откога ФБР пере мръсните дрехи на Агенцията? Копелето уби Белами и трябва да си плати затова, разбрахте ли? Ние пазим гърбовете си и онзи, който стори зло на някого от нас, трябва скъпо да си плати и хич не ме е грижа дали е в Америка, или в чужбина! Нещо неясно по въпроса?
— Не, сър.
Директорът си пое дълбоко дъх и вече поуспокоен, посочи към папката, която бе предал на агента си.
— Прочетете внимателно тези материали. Отбелязано е влизането на копелето в Щатите през летище "Дълес" заедно с една мацка, която му помага, теглене на пари от банкомат и касова бележка за покупка на два лаптопа от магазин за техника в Джорджтаун. Има и доклад за тайно проникване в информационната ни система, което считаме, че е извършено от кучия син. Претърсихме всички хотели, къщи за гости и мотели в околността и имената им не фигурират никъде като гости. — Фъч вдигна ръка към събеседника си. — На вас се пада задачата да ги намерите. Ако имате нужда от помощ, мога да ви зачисля Дон Снайдър. Само че, тъй като става дума за мисия на американска територия, където нямаме юрисдикция, ми се струва по-разумно да не намесваме и други в бъркотията. Колкото по-малко хора участват, толкова по-малко вероятно е изтичането на информация, което да доведе до проблеми с федералните и Конгреса.