— И какво е това нещо?
— Отговорът бил даден от шотландския физик Питър Хигс и му донесъл Нобелова награда за физика. Той обявил съществуването на специално поле, което по-късно става известно като поле на Хигс и обяснява първото нарушаване на симетрията във Вселената. Хигс предвидил, че когато се достигнат достатъчно високи енергийни стойности, това поле се разклаща и освобождава частица, наречена Хигс бозон, или "божия частица". Експериментите, проведени в ЦЕРН, представлявали опит за възбуждане на полето на Хигс, за да видят дали този бозон ще се появи. Предизвикали се грандиозни сблъсъци на частици, които позволили пресъздаване на условия, близки до тези на Големия взрив. Кулминацията на тези усилия идва през 2012 г. с обявяването, че Хигс бозонът наистина е открит.
Обяснението, изглежда, не оправда очакванията на Питър.
— Само това ли е? — попита разочарован той. — Толкова шум за нещо толкова маловажно?
— Вселената е едно цяло, а полето на Хигс е създало илюзията за разнородност — повтори Томаш. — Подобно нещо не ми се струва маловажно.
— Но как се е създала тази илюзия? Какво точно прави това поле?
— Придава маса на елементарните частици. Полето на Хигс изпълва цялото пространство и всички частици се движат чрез него. Забележете, Вселената е била еднакво симетрична, защото се е разпространявала във всички посоки със скоростта на светлината, нали така? Само че, когато в резултат от взаимодействието с полето на Хигс повечето частици придобили маса, те автоматично загубили скоростта си. Това нарушило симетрията и създало илюзията за разнородност. Елементарните частици престанали да се движат с еднаква скорост, защото изведнъж получили маса.
Анализаторът от ЦРУ махна с ръка във въздуха и придоби скептично изражение.
— Нима това поле изпълва цялото пространство? — попита той. — Къде е? Никога не съм чувал за него. — Питър театрално се обърна във всички посоки. — Оглеждам се и не виждам, нито усещам някакво поле. Вие виждате ли го?
— Слушайте, ние не усещаме полето на Хигс, така както не усещаме и електромагнитното и гравитационното поле, но осъзнаваме ефекта от тях. Например оглеждаме се наоколо и виждаме разни неща, защото съществува светлина, която не е нищо друго, освен трептящо електромагнитно поле. Ходим по пода, защото гравитационното поле ни дърпа към центъра на Земята. — Томаш почука по бюрото с кокалчетата на пръстите си. — По същия начин знаем, че това писалище притежава маса, защото полето на Хигс е придало маса на частиците, които го изграждат. Частиците, които най-много взаимодействат с полето на Хигс, имат по-голяма маса, докато онези с по-слабо взаимодействие придобиват по-малка маса. Фотоните например не взаимодействат с полето на Хигс, затова нямат маса. — Историкът описа дъга във въздуха, за да покаже всичко, което ги заобикаля. — Забележете, че при всеки твърд предмет, включително и собственото ви тяло, се наблюдава поле на Хигс. Ето защо знаем, че то изпълва пространството, независимо че не можем да го видим или усетим.
Питър се облегна на стола с възглавници.
— Разбирам — каза той. — Но това не обяснява причините, поради които баща ми толкова се интересуваше от експериментите на ЦЕРН за засичане на "божията частица".
— Зависи от същността на проекта, по който е работел. Спомняте ли си нещо друго, което да е споменал за "Квантово око", преди да замине за Женева?
Събеседникът му се замисли.
— Каза, че е на път да открие най-големия квантов компютър, който можем да си представим — част от макросвета, но разбра, че аз не познавам материята, за да вникна в думите му, и замълча.
— Да открие ли? — изненада се Томаш. — Може би искате да кажете "да създаде".
— Спомням си, че каза "да открия"…
— Невъзможно. Компютърът е машина, която не е съществувала преди, тя е произведена от човека. Не е нещо, което го е имало преди и трябва да бъде открито…
— Прав сте — отстъпи американецът. — Вероятно не съм чул добре. Сигурно е казал "да създам".