— Прав сте.
Питър стана от мястото си зад бюрото и извади от кобура ключа за белезниците. Томаш го последва, когато той отиде да отключи, заварвайки Мария Флор, където я бе оставил на колене и със заключена за дръжката на вратата ръка.
— Е? — заговори историкът на английски, за да не си помисли домакинът, че водят тайни разговори, и да ги заподозре в двойна игра. — Добре ли си?
— Аха.
Питър пъхна ключето в ключалката на белезниците и металните нокти се отвориха с тихо изщракване.
— Моля да ме извините — каза американецът. — Трябва да ме разберете — вие влязохте с взлом в апартамента на баща ми и трябваше да проверя кои сте и какви са намеренията ви. Нямам нищо против вас и се надявам, че сте добре.
— Не се тревожете, чудесно ви разбирам — отвърна Мария Флор, докато масажираше охлузената си китка. — Глупачката тук съм аз, защото се забърках в нещо, което всъщност не ме засяга. Мисля, че трябва да си тръгна възможно най-бързо.
Томаш не успя да сдържи въздишката на облекчение, когато видя, че тя е добре. Явно разпитът, на който приятелката му бе подложена, не е включвал насилие и най-лошото, което й се бе случило, бе напрежението и неудобството на белезниците, с които бе заключена повече от час. Искаше да я прегърне, да я целуне и да й благодари за проявената сила, да й каже, че й се възхищава и още хиляди неща, но се сдържа. Бе спечелил доверието на Питър и се бе убедил, че той е този, за когото се представя, но не бе забравил, че си има работа с професионалист от разузнавателна агенция и че при тези хора преструвките и манипулацията бяха нормално поведение. При тези обстоятелства трябваше да поддържа версията, че Мария Флор му е безразлична и няма смисъл агентът да я наранява, тъй като това не би засегнало Томаш. Тази стратегия все още му се струваше най-добрият начин да защити приятелката си.
— Скоро ще си тръгнем каза историкът. — Но първо трябва отидем на едно място, където…
— Искам да тръгна сега! — прекъсна го Мария Флор, повишавайки глас. — Веднага!
Този категоричен и ядосан тон изненада Томаш, но той бързо разбра — нервите й бяха опънати и никой не можеше да я съди за това след всичко, през което бе преминала.
— Добре, но нека първо да минем през Джорджтаунския университет, ще те оставя в кампуса, а Жорже със сигурност ще…
— Искам веднага да отпътувам за Португалия — отсече тя с решителен и нетърпящ възражение тон. — Тази вечер.
Тези думи накараха Томаш да се поколебае. Мария Флор бе по-разстроена, отколкото смяташе, и искаше невъзможното.
Той отвори уста, за да й обясни и да й докаже, че не мисли разумно. Сега бе късно, можеше да я качи на самолета чак на следващия ден, но размисли и реши, че е по-добре тя да замине от Съединените щати възможно най-скоро, тъй като задачата му криеше много опасности и всъщност тя дори не трябваше да идва. Помисли малко и се сети, че полетите до Европа обикновено са през нощта.
Погледна часовника си.
— Сега е десет вечерта — отбеляза той. Хвърли въпросителен поглед към Питър. — Дали още има полети до Лисабон?
Анализаторът от ЦРУ отиде до бюрото и включи компютъра.
— Има само един начин да разберем — каза той, докато образът на екрана се раздвижваше. — Ще проверим в интернет.
Изчакаха малко, докато компютърът заработи и установи връзка. Питър намери сайт за полети и въведе заминаване от Вашингтон и пристигане в Лисабон. Системата започна да търси и след пет секунди се появи списък с полети между двете столици.
— Вече няма директна връзка от Вашингтон каза Томаш.
— Трябва да летиш до Ню Йорк и да се прекачиш, но ще пристигнеш късно. — Той постави пръст върху един ред от списъка.
— Има и полет до Лондон в полунощ. — Кликна върху реда и информацията за полета изпълни екрана. — Кацаш на "Хийтроу" утре рано и в десет сутринта можеш да хванеш връзка за Лисабон. — Той се обърна към приятелката си. — Купуваме ли го?
— Да.
Томаш даде номера на кредитната си карта и кода за сигурност и Питър извърши плащането. След няколко минути авиокомпанията ги информира, че билетът е изпратен на електронната поща, която бе дадена при резервацията.
— По дяволите! — изруга американецът, като прочете съобщението. — Бях забравил, че принтерът ми е развален.
— Тогава как ще разпечатаме билета?
Вместо отговор Питър влезе в имейла си и отвори писмото, изпратено от авиокомпанията. След това извади бележник от едно чекмедже и записа данните от билета в прикачения файл.
— Всичко е наред — отвърна той, докато записваше. — Тя ще има номера на резервацията. Служителят на гишето за чекиране ще провери номера в системата и ще й издаде бордна карта. — Той се усмихна окуражаващо. — Няма проблеми.