Откъсна листа с данните от бележника и го даде на Мария Флор. Португалката прочете написаното и без да се усмихва, вдигна поглед към входната врата.
— Да тръгваме, какво чакаме?
LX
Обиколи "Дюпон Съркъл" и паркира на банкета. Водачът на черния шевролет огледа пустия тротоар и доволен, изключи фаровете и мотора и слезе от автомобила. Нощта бе станала още по-студена, но това не смущаваше майор Фуентес. Прекоси тротоара с широки крачки и влезе в сградата.
Портиерът, който четеше вестник зад плота, вдигна поглед към новодошлия.
— Добър вечер — поздрави той. — Мога ли да ви помогна?
Майор Фуентес извади служебната карта на ЦРУ от джоба си и я показа на мъжа.
— Тук съм за събрание на наемателите.
Портиерът разгледа картата и се увери, че е истинска.
— Много сте активни напоследък — отбеляза иронично той. — Миналата сутрин тук дойдоха хора за друго такова събрание на наематели.
Майор Фуентес сви устни и се озъби като куче, което заплашва крадец.
— Вие също сте много активен — отвърна той и посочи якичката на събеседника си. Очевидно сте участвали в няколко срещички.
Портиерът се изчерви и му направи знак да влезе. Майор Фуентес продължи напред до зоната с асансьорите след фоайето. Натисна бутона и зачака. Тъй като някои от живеещите в сградата работеха в ЦРУ, Агенцията бе наела малък апартамент на последния етаж, който използваше за срещи. Предвид обстоятелствата около смъртта на Франк Белами, това място се бе оказало много полезно, тъй като позволяваше достъп до сградата без излишни усложнения.
Асансьорът пристигна на партера, агентът влезе и натисна бутона за етажа, където се намираше вашингтонското жилище на покойния директор на "Наука и технологии". Когато вратата се затвори и кабината потегли с леко скърцане, майор Фуентес извади пистолета от кобура, закопчан на гърдите му, и зави заглушителя на цевта. По-добре да е подготвен.
Асансьорът се разтърси и спря на етажа. Неканеният гост бутна вратата и излезе. Огледа коридора, провери номерата на апартаментите и намери жилището, което според съобщението на Хари Фъч принадлежеше на Франк Белами. Приклекна до ключалката и я разгледа. Струваше му се странно как шефовете на високотехнологична организация като ЦРУ имаха обикновени ключалки на вратите, едва ли не от петдесетте години.
Майорът извади от джоба си тел и я пъхна в ключалката. Не му отне много време да я разгадае. След като завъртя телта по определен начин, усети, че механизмът поддава, и вратата се отвори.
Ако Томаш Нороня беше тук, щеше да го изненада.
LXI
С ниско електронно жужене вратата на гаража бавно се вдигна до тавана. Зад волана Питър Белами натисна съединителя и неговият джип "Гранд Чероки" в цвят металик се плъзна по рампата и излезе от паркинга на сградата. В този час в района нямаше много автомобили. Джипът спокойно обиколи ротондата на "Дюпон Съркъл" и излезе на Ню Хемпшир авеню към Фоги Ботъм и Потомак, тъй като отвъд тях се намираше летището.
Имаме половин час да стигнем до "Дълес" — каза американецът, като хвърли поглед към светещите стрелки на часовника в колата. Няма движение, така че ще пристигнем навреме.
Седнал на мястото до шофьора, Томаш се обърна назад и се усмихна окуражаващо на Мария Флор.
— Чудесно е, че се връщаш вкъщи — подхвърли той в желанието си да я разведри. — Струва ми се най-разумното решение. Тук не се чувстваш сигурна и е прекалено рисковано.
— Аха.
Тя дори не го удостои с поглед; взираше се в нощните улици и светлини, сякаш умът й бе някъде другаде. Историкът се вгледа в лицето й и прочете в очите й нещо обезпокоително, което го смути. Нещо му убягваше. Подобно поведение не му изглеждаше нормално.
— Добре ли си?
— Аха.
Определено нещо не беше наред. Мария Флор бе дистанцирана и студена, много различна от радостната, жизнена и спонтанна жена, с която бе прекарал последните четиридесет и осем часа. Какво се бе случило? Дали Питър не бе употребил насилие при разпита? Той дискретно огледа лицето й и откритите части на тялото й, шията и ръцете. Не се виждаха следи от насилие. Все пак Томаш знаеше, че има начини да нараниш човек, без да оставяш белези, и тревогата му не утихна.
Той се взря в американеца, който се бе съсредоточил в шофирането.
— Кажете ми нещо, Пит — заговори го тихо историкът, стараейки се Мария Флор да не чува разговора им. — Какво се случи по време на разпита, който проведохте с приятелката ми?