— Тридесет и осем градуса, петдесет и седем, шест цяло и пет, север продиктува той географските ширина и дължина, указани върху големия пентаграм. — Седемдесет и седем градуса, осем, четиридесет и четири, запад.
Анализаторът въведе географските координати в компютъра на джипиеса и на екрана се появи карта на Вашингтон. Питър увеличи изображението и то се фиксира в района на южния бряг на Потомак. Отново увеличи и се появиха контурите на някаква страда.
— Господи! — възкликна той. — Лангли.
— Както виждате, след като тръгнем от летището, трябва да се отправим към ЦРУ — каза Томаш. — "Квантово око" е скрито там.
Португалецът отвори вратата, за да слезе от колата и да помогне на Мария Флор преди заминаването, но Питър вдигна ръка в знак да изчака.
— Почакайте — каза той. — Ще увелича картата още, за да локализирам точката, посочена от координатите.
Натисна бутона за увеличаване и образът на сградата се уголеми. Повтори командата още няколко пъти, докато комплексът изпълни екрана, и накрая програмата фиксира определено помещение в седалището на ЦРУ.
— В коя част на сградата с?
Американецът гледаше втрещено мястото в сградата, на което въведените координати го бяха отвели. След като осмисли видяното и се овладя, той се обърна към Томаш, убеден, че историкът бе уцелил в десетката.
— Кабинетът на баща ми.
LXII
Тази нощ, изглежда не му вървеше. След бързо и внимателно претърсване на апартамента с пистолет в ръка майор Фуентес се убеди, че в жилището няма никого. Все пак откри следи от скорошно присъствие в кабинета — върху бюрото имаше разпръснати листове хартия и някои книги в библиотеката бяха разместени. Отиде в килера и подуши лек аромат на дамски парфюм във въздуха. Сред присъстващите е имало и жена.
— Сеньор Нороня и неговото момиче — замислено прошепна той. — Виждам, че сме се разминали за малко…
Майорът седна на стола с възглавници зад бюрото и обмисли ситуацията. По всичко личеше, че португалецът бе напуснал апартамента малко преди неговото пристигане. Обръчът наистина се затягаше, но историкът продължаваше да е с крачка пред Фуентес. Трябваше да действа по-бързо и ако е възможно, да предвиди следващата му стъпка, за да може да го изпревари. Ако беше на мястото на жертвата си, какво щеше да предприеме? Всичко зависеше от онова, което Томаш бе открил или не бе открил в апартамента на Франк Белами. Едно нещо обаче му се струваше сигурно: той трябваше някъде да нощува.
Най-очевидното място бе университетският кампус.
— Мамка му! — изруга бясно той. — Току-що бях там!
Вероятно бе по-разумно да изчака Томаш в жилищната зона на Джорджтаунския университет, вместо да се опитва да го залови в апартамента на "Дюпон Съркъл", но сега бе лесно да се каже. Така или иначе трябваше да се върне в кампуса, тъй като това бе най-вероятното място, където да намери обекта. Като откриеше трупа на убития си приятел в стаята, историкът със сигурност щеше да осъзнае, че не може да нощува там, и да избяга възможно най-бързо, но може би щяха да се засекат в университетския комплекс.
Той се надигна от стола, готов да напусне апартамента и да се върне в кампуса, когато забеляза бележника върху бюрото. Прокара пръст по повърхността на първата страница и усети, че има някакви следи.
— Какво е това?
Проучи невидимите следи и разбра, че някой скоро е писал нещо на лист от бележника, който след това е откъснал, но химикалката бе оставила отпечатък върху долната страница. Неочаквана следа, от която трябваше да се възползва. Отвори чекмеджетата на бюрото и намери молив. Той наклони графита и като внимаваше върхът на молива да не засегне отпечатъците, запълни листа, докато изпъкнаха белите следи, подобно на филмов негатив — текстът, който някой бе изписал върху горния, откъснат лист.
Трудно се разчиташе, но на майор Фуентес една дума му заприлича на Лисабон, после разпозна цифрите за полунощ, а след като внимателно разгледа от различни ъгли още една дума, макар и нечетлива, той разтълкува Хийтроу.
— Летището! — възкликна той, като веднага направи връзката. — Копелето е отишло на летището!
Без да губи повече време, агентът от ЦРУ поднови преследването.
LXIII
Разчитайки, че са пристигнали на време, тримата минаха през паркинга и пресякоха улицата, за да влязат в терминала на международното летище "Дълес". Провериха на голямото светлинно табло със заминаващи полети къде се намират гишетата за чекиране на авиокомпанията, с която Мария Флор летеше, и се отправиха натам.