Мария Секейра.
Името му бе познато. Заинтригуван, той отвори куфарчето си и извади досието от Хари Фъч. Разлисти страниците на документите, докато намери името и снимката на жената, която придружаваше заподозрения — в текста фигурираше името на Мария Флор Секейра и бе прикачена снимка, изпратена от човека на ЦРУ в Лисабон.
— Вече съм виждал това лице — отбеляза майорът и вдигна поглед, за да огледа тълпата, която чакаше полета за Лондон. — И то преди няколко минути. Такава жена не остава незабелязана…
Той се подготви за втора обиколка на залата на изход 43, този път с пресния образ на Мария Флор в ума си; не се съмняваше, че я бе засякъл само преди минути, докато търсеше Томаш Нороня. Мина покрай редица седалки с насядали хора и покрай друга групичка пасажери, които чакаха до прозорците.
Най-сетне я забеляза, седнала на седалка в ъгъла, близо до една саксия. Тялото й бе превито, с наведена глава и зачервени очи като на човек, който е плакал. Преследването на Томаш Нороня още не е приключило, но майор Фуентес знаеше, че току-що бе направена огромна крачка в тази посока.
Той кимна на лейтенант Браун и мъжът от охраната се приближи до Мария Флор.
— Бихте ли ме придружили, госпожо.
Португалката вдигна глава и го погледна с широко отворени очи, очевидно изненадана, че я бяха заговорили.
— Моля?
— Аз съм лейтенант Браун и отговарям за сигурността на летището. Ще съм ви благодарен, ако дойдете с мен.
По лицето на Мария Флор се изписа паника.
— Защо? Какво става? Нещо не е наред ли?
Лейтенант Браун настойчиво махна към изхода на бординг залата.
— Елате с мен, моля.
— Но аз чакам полета за Лондон…
— Това е просто рутинна проверка, не се тревожете. — Той разпери пръстите на дясната си ръка. — Ще отнеме само пет минути, не повече.
Тъй като нямаше избор, страхувайки се от най-лошото, португалката последва офицера от охраната на летището.
Неохотно забеляза едър мъж със студени очи и индиански черти, който, изглежда, придружаваше лейтенант Браун, да върви зад нея, сякаш за да се увери, че няма да избяга, но не каза нищо. Човекът, когото придружаваше, я заведе до странична врата в безмитната зона, след това минаха по някакъв коридор, докато стигнаха до офиса на летищната охрана.
Лейтенант Браун се отдръпна от вратата и учтиво покани двамата си придружители в малка стая с маса и няколко стола, където тримата се настаниха.
— Майор Фуентес ще ви зададе няколко въпроса — каза той, като представи агента. — Той е от ЦРУ.
Мри споменаването на американската разузнавателна агенция Мария Флор внезапно пребледня.
— От… от ЦРУ ли?
— Да, госпожо — отвърна майор Фуентес, проговаряйки за първи път, откакто бяха открили жената. — Работя по разследване, свързано с тайно проникване в информационната система на Агенцията, случило се тази сутрин. Преди да започна с въпросите, имате ли да кажете нещо по случая?
Португалката отвори и затвори уста, очевидно се колебаеше как трябва да реагира в подобна ситуация.
— Аз… аз — заекна тя — искам адвокат.
Агентът от ЦРУ се разсмя и се спогледа съучастнически с лейтенант Браун, сякаш му казваше, че подобно изявление се равнява на скрито самопризнание.
— Всяко нещо с времето си. Впрочем дори е възможно да не ви потрябва адвокат… стига да ни сътрудничите, разбира се. Имаме нужда от информация. Ако ми я дадете, веднага ще ви оставим да хванете полета си и да се приберете вкъщи без повече проблеми. — Той вдигна вежди в очакване. — Какво ще кажете? Готова ли сте да сътрудничите?
— Ами… разбира се. Какво искате да знаете?
Американецът впери решителен поглед в нея.
— Къде е Томас Нороня?
При тези обстоятелства и факта, че я разпитваше агент на ЦРУ, не можеше да се каже, че въпросът изненада Мария Флор, но да приемеш възможността, че ще ти зададат подобен въпрос, е едно, съвсем друго е обаче да го чуеш.
Португалката се поколеба; отклони поглед към лейтенант Браун в търсене на утеха и закрила, но не ги получи. Осъзна, че е съвсем сама, и събра смелост да погледне майор Фуентес в очите.
— Не знам.
— Не знаете или не искате да ми кажете?
— Той ме остави на летището и продължи по пътя си.
— Къде отиде?
— Нямам представа.
Агентът от ЦРУ задържа погледа и, преценявайки думите й и начина, по който ги изговаря. След няколко секунди взе решение и въздъхна дълбоко, сякаш за да покаже, че дългът го кара да действа против волята му.
— Щом е така, страхувам се, че ще трябва да ме придружите до Лангли каза майор Фуентес. — Ще ви подложим на детектор на лъжата. Ако преминете теста, Агенцията ще ви предостави самолетен билет за вашата държава. Ако обаче се провалите, ще ви задържим по обвинение в заплаха за националната сигурност на страната ни. Разбирате ли в какво положение се намирате?