Мария Флор силно разтърси ръцете и краката си в опити да се освободи от веригите, но не успя.
— Махнете тези неща! — извика тя. — Не може да се държите така с мен! Имам права!
Мъжът от ЦРУ завъртя очи; винаги когато разпитваше американец или европеец, не пропускаха приказките за правата. Защо схващаха толкова бавно?
— Разбрахте ли какво ви казах? — попита той, за да се увери, че разсъждава трезво. — Съгласна ли сте да отговаряте на въпросите ми с добро, или предпочитате да говорите едва след като преминете през нещо, което, гарантирам ви, въобще няма да ви хареса. Вие решавате.
— Пуснете ме!
Разговорът приключи още преди да е започнал, каза си майор Фуентес, за когото всичко това следваше добре познат модел. В повечето случаи заложниците не реагираха според очакванията или мълчаха, без да сътрудничат особено, и чак след като преминеха през доста болезнен разпит, ставаха словоохотливи.
Погрижил се бе за необходимите материали, докато тя беше в безсъзнание, и бе подредил кърпа, скоч и клещи на таблото на колата. Така че само трябваше да вземе нещата и да следва обичайния ред. Първо напъха кърпата в устата на заложницата и залепи лента скоч върху устните й, за да й попречи да изплюе парцала.
— Ммм! Ммм!
Приглушените стонове на жертвите неизменно съпътстваха разпита, затова той не им обърна внимание; Мария Флор не бе първата, която участваше в подобен експеримент, със сигурност нямаше да бъде и последната.
Взе клещите, които бе оставил върху таблото, и й ги показа.
— Виждате ли това? Тирбушонът, който вади думите от най-упоритите гърла. Искате ли да видите как работи?
Майор Фуентес се раздвижи и се настани на задната седалка, за да достигне по-лесно дясната й ръка. Хвана я здраво и пъхна кутрето й между острите зъбци на клещите. Това не бе лесна задача, предвид положението на заложницата върху седалката, но пък нямаше да му попречи да извърши най-важната стъпка в разпита; всъщност само един ампутиран пръст бе достатъчен, за да накара и най-инатливите да предадат собствените си родители. Само в редки случаи, обикновено с фанатици като талибаните, се налагаше отстраняването на няколко пръста или дори на китката.
Телефонен звън прекъсна работата му точно в момента, когато щеше да стисне клещите и да откъсне пръста. Изруга, ядосан, че някой му звъни точно в този миг, и бръкна в джоба си за телефона. Малкият дисплей не показваше кой го търси.
— Кой е?
— Копелето е в Агенцията!
Обаждаше се Хари Фъч.
— Моля?
— Слушай, какво правиш?
Майор Фуентес погледна Мария Флор. Шефът му със сигурност ползваше сигурна телефонна линия, но все пак трябваше да внимава какво говори.
— Добре… събирам информация за местонахождението на нашия заподозрян. Залових мацката му и сега е с мен за сеанс на… всъщност просто разговаряме. Убеден съм, че само след няколко минути приятелката ни ще си изпее всичко и…
— Кучият син е в Агенцията! — прекъсна го шефът на Националната служба за тайни операции. — Току-що ми се обадиха от Лангли. Преди двадесет минути системата, която следи информационния трафик, е засякла португалец на име Томас Нороня да влиза в комплекса.
Майор Фуентес разшири очи невярващо.
— Какво?
— Онзи негодник, синът на стареца, го е вкарал там.
— Но… но това е чудесно!
— Не, катастрофално е.
— Как така? Заподозреният е в Лангли! Не е нужно да го гоним, той сам е дошъл при нас! Какво друго бихме могли да искаме? Нороня да ни дойде на крака?
— Не е толкова просто — сряза го Фъч. — Щом е влязъл в Агенцията с помощта на сина на Белами, значи, двамата играят в комбина. Това е пречка за нас, тъй като сега португалецът има съюзник в Лангли. Залавянето му при тези обстоятелства става много рисковано. Белами младши може да ни навлече проблеми, а той не е човек, който ще се даде лесно…
— Не разбирам. Синът на Белами си сътрудничи с мъжа, убил баща му? В това няма логика…
— Както ти казах, не е толкова просто. Този Нороня е хитър мошеник и по някакъв начин е успял да привлече сина на стареца на своя страна. Няма значение как го е направил. Важното е да действаме бързо, но не с толкова крайни мерки. Обичайните ни методи на работа в тази ситуация са неприложими.
— Имате ли нещо предвид?
Шефът на Националната служба за тайни операции замълча, сякаш обмисляше проблема.
— Слушай, правилно ли чух, че мацката на Нороня е при теб?