— Да. Залових я и сега е с мен. Тъкмо започвах разпита, за да разбера къде е онзи тип, но очевидно това вече не е необходимо. Какво да правя с нея? Да я убия ли?
— В никакъв случай. Това момиче е истински трофей и ние трябва да го използваме в наша полза.
— Как? Дали знае нещо, което да ни е от полза?
— Тя няма да ни послужи като източник на информация, а като стръв, разбираш ли? Сега тръгвам от къщи, за да пресрещна Нороня в Лангли. За да успеем, е жизненоважно да разкараме копелето от Агенцията, без никой да разбере какво правим. Той трябва сам да излезе оттам, разбираш ли?
Но това означава, че трябва да го убедим да излезе. Как ще го направим?
— Виж, през следващите няколко часа искам да не си агент на ЦРУ и да се превърнеш в престъпник, който е отвлякъл мацката. Завели я някъде и заплаши, че ще я убиеш в относително кратък срок. От онова, което прочетох за Нороня, знам, че когато разбере, ще хукне да я спасява. Ето така ще го накараме доброволно да напусне Лангли.
— И после? Какво да правя, когато се появи?
— След като онзи тип е извън Агенцията, ще имаме свободата да действаме както си знаем. Хващаш го и му провеждаш сериозен разпит за местонахождението на "Квантово око". Даваш ми сведенията и аз ги проверявам. Ако намерим проекта, изтриваш копелето от лицето на земята и изчезваш. Полицията няма да разбере какво е станало и ще реши, че е обикновено престъпление. Колкото до нас, освен че ще се докопаме до "Квантово око", ще сме отмъстили за Белами и ще предадем информацията по установените канали на всички световни разузнавателни агенции, за да заявим категорично, че убийството на наш човек не е останало безнаказано. И приключваме случая.
— Какво да правя с мацката, когато заловя Нороня?
В момента, в който зададе въпроса, майор Фуентес погледна към Мария Флор, която все още седеше със запушена уста и оковани ръце и крака.
Отговорът бе бърз и категоричен, изключващ всякакво съмнение.
— Ще я убиеш, разбира се.
LXVII
Историкът влезе в кабинета на Франк Белами в Лангли и веднага долови миризмата на застоял въздух. Нямаше съмнение, че не е проветрявано от известно време. Питър запали лампата и тя освети просторна стая, обзаведена в класически стил. Имаше полирани дъбови лавици, дървен под от секвоя, покрит с килим с логото на ЦРУ, и голяма махагонова маса в центъра, пред знамето на Съединените щати, и поставена в рамка снимка на настоящия президент.
На едната стена имаше прозорец, а другата бе покрита с рафтове с книги. Сред дървения интериор изпъкваше карта с точки, които обозначаваха по-важните световни столици.
— За пръв път влизам тук, откакто… откакто — заекна Питър. — Е, откакто баща ми работеше тук. Какво мислите?
Томаш бе останал на вратата и все още оглеждаше кабинета.
— Къде е сейфът?
Домакинът посочи към портрета на президента в рамка, окачен на стената, на фона на знамето зад бюрото.
— Ей там, скрит зад фотографията — каза той. Знам, че Халдерман и Фъч вече са го отваряли. Изглежда, те са открили поверителни доклади, няколко недовършени проекта и малко пари. Колкото до "Квантово око"… нищо.
— И нито една следа?
— Нито една.
Португалецът внимателно претърси кабинета. Провери книгите за наука и геостратегия по лавиците, сред тях имаше творби на Джон фон Нойман, Ричард Файнман и Стивън Хокинг, както и на класиците Лао Дзъ, Клаузевиц, Хобс, Макиавели и Т. Е. Лорънс, а също и текстове на Кисинджър и Чърчил.
От друга страна, картата, окачена между рафтовете, изглежда, не изпълняваше никаква работна функция, а представляваше по-скоро декоративно решение, което посочваше световните столици с червени точки. Изглеждаше стара, очевидно реликва от Студената война. Томаш различи Вашингтон, Лондон, Париж, Рим, Берлин, Москва, Пекин и Токио, отегчи се и отново се заразхожда из кабинета в търсене на други отправни точки.
Прозорецът на отсрещната стена гледаше към вътрешния двор, който бяха пресекли преди няколко минути. Томаш се приближи до стъклото и надникна навън. В центъра забеляза вълниста абстрактна скулптура с издълбани букви по повърхността, което я правеше да прилича на стара ротативна печатна машина. Обърна се и разгледа мястото, където Франк Белами бе прекарал последните няколко десетилетия и бе създал изобретенията, които бяха довели до технологичния напредък на ЦРУ в разследващите операции по целия свят.
— В този кабинет има нещо, което ще ни отведе до "Квантово око" и до разкриването на убийството на баща ви — прошепна замислено Томаш. — Остава да разберем какво е.