— Ще го заловим.
Тази част на сградата бе пуста, тъй като нощта напредваше, а дирекция "Наука и технологии" не провеждаше операции на другия край на земното кълбо, които да изискват нощна смяна, какъвто бе случаят с Националната служба за тайни операции и дирекция "Информация", които работеха двадесет и четири часа във всички точки на света.
Новодошлите завариха вратата на кабинета полуотворена и светлините запалени — знак, че вътре има някого. Влязоха в приемната, където обикновено работеше секретарката на Франк Белами, и я завариха празна.
— В кабинета на стареца са.
Наистина забелязаха светлите очертания, които се процеждаха през вратата. Вътре ставаше нещо. Халдерман доближи служебната си карта до дисплея, набра кода и постави пръстов отпечатък, за да отключи вратата. Тримата мъже се спогледаха, за да се уверят, че всички са готови, и решително нахълтаха в кабинета с насочени напред оръжия. Вътре ги чакаше изненада.
— What the fuck!
Помещението бе празно.
Противно на очакванията им и въпреки запалените лампи, в кабинета нямаше и следа от Томаш и Питър. Засрамен от факта, че се бе оказал неподготвен за събития, за които преди това бе докладвал на шефа си, че контролира, Дън се отправи към една врата, която водеше към банята на шефа на "Наука и технологии".
През това време Фъч и Халдерман се лутаха в кабинета в търсене на някаква следа. Докато минаваше покрай прозореца, шефът на Националната служба за тайни операции забеляза нещо необичайно за този час хора във вътрешния двор. Той се вгледа в двамата мъже до статуята Kryptos и разпозна Питър Белами. Никога не бе срещал другия мъж лично, но веднага се досети кой е, защото го разпозна от снимките в доклада за убийството на Белами.
Беше Томаш Нороня.
LXIX
Любопитство обзе Томаш, когато докосна вълнообразната скулптура, която украсяваше североизточната част на двора. Kryptos представляваше инсталация, направена от четири големи медни пластини, елементи от бял кварц, зелен и червен гранит, и историкът бе убеден, че крие толкова интригуващи тайни, колкото предполагаше името й. Съоръжението имаше вълнообразната форма на обърнато хоризонтално S, приличащо на ръкопис, надупчен с море от букви.
Томаш погали с длан грапавата медна повърхност, сякаш със самото докосване можеше да разкрие тайните, заключени в скулптурата.
Винаги ми се е струвала загадъчна — отбеляза Питър, разглеждайки скулптурата зад гърба на госта си. — Казват, че крие послания и че въпреки опитите на множество криптоаналитици никое от тях не е разшифровано. Впечатляващо, нали?
Пръстите на португалеца продължаваха да галят гравираните в медната повърхност букви и той усещаше контурите им.
— Може би не знаете, но освен историк аз съм и криптоаналитик — разкри Томаш, удивен от съоръжението пред себе си. — Затова познавам много добре тази скулптура. Kryptos е една от големите загадки на криптоанализа. Изработена е от скулптор, който закодирал в нея четири послания, и съжалявам, че ще ви разочаровам, но три от тях вече са разгадани. Все пак четвъртото продължава да пази своята тайна.
— О, наистина ли? Но щом три са вече разкрити, какво казват те? Някаква мистична тайна?
Криптоаналитикът се усмихна.
— Нищо изключително, не се тревожете. — Той посочи едно от медните табла. — Първото послание е записано тук. Тази поредица от букви, закодирани с поли азбучен шифър с помощта на квадрата на Виженер, може да бъде разбита с ключовата дума palimpsest. Решението гласи нещо като: "Между тънката сянка и липсващата светлина лежи нотка илюзия".
— Еха! Колко поетично!
Томаш премина на второто табло.
— Второто послание е… много забавно. Знаете ли какво гласи? — Придоби замислено изражение, сякаш при вида на текста му бе хрумнала някаква идея. — Географски координати.
— Като тези на големия пентаграм?
— Точно така. Тридесет и осем градуса, петдесет и седем, шест цяло и пет, север, седемдесет и седем градуса, осем, четиридесет и четири, запад. Проверявал съм ги. — Вдигна ръка на югоизток. — Мястото се намира на четиридесет и пет метра натам.
Домакинът се загледа в оказаната посока, за да види къде е мястото, посочено във втората загадка на Kryptos.
— Но това… това е кабинетът на баща ми!
— Което потвърждава факта, че той и артистът, изработил тази скулптура, са споделяли загадките на Kryptos. Не забравяйте, че баща ви бе един от най-старите служители в ЦРУ. Постъпил е в Агенцията при основаването й и навярно е познавал много от тайните й.