— Ще видиш какво съм ти подготвил…
LXXI
Нороня дълго се взира в четвъртото медно табло на Kryptos, опитвайки се да намери решение. Следата, заключи той, се намираше в посланието на Франк Белами, което му бе изпратил от Женева.
Протегна ръка към сина на убития директор.
— Пит, у вас ли е бележката с посланието на баща ви от големия пентаграм?
Анализаторът от ЦРУ извади лист, формат А4, от джоба си и показа символите, които португалецът бе изписал преди няколко минути в кабинета на Франк Белами.
KRYPTOS 4 NYPVTT
— Значението на думата Kryptos е ясно — отбеляза Питър. — Проблемът е това Quatro Nypvtt.
— Нима според вас значението на цифрата и останалите шест букви не е също очевидно? — попита събеседникът му. — Погледнете добре.
Анализаторът от ЦРУ помисли върху последната поредица от символи на латиница — NYPVTT. Разгледа първите две и веднага ги разтълкува.
— NY са инициалите на Ню Йорк, разбира се. — Прехапа устната си, докато се мъчеше да се сети за логическото следствие от заключението, до което бе стигнал. — Може би… може би цифрата четири се отнася до четвъртия административен район на Ню Йорк — Бронкс. Само това може да е, не мислите ли? Посланието ни препраща към Бронкс!
Португалецът се усмихна.
— Вие от разузнавателните агенции обичате да усложнявате простите неща. — Той махна с ръка към бележката. — Не се ли досещате, че Kryptos четири явно се отнася до четвъртото послание, скрито в скулптурата?
Домакинът отмести поглед от бележката към четвъртото табло на скулптурата и придоби скептично изражение.
— Наистина ли мислите, че в това има някакъв смисъл? Сам го казахте преди малко: четвъртото послание на Kryptos още не е разгадано! Как е възможно баща ми да скрие тайната за смъртта си в нещо, което самият той не е знаел какво е?
— Всъщност дали не е знаел? Не забравяйте, че всичко досега сочи, че създателят на Kryptos е споделил тайните й с баща ви.
— Включително и четвъртото послание?
Томаш не отговори веднага. Отново се приближи до четвъртото табло на вълнообразното медно съоръжение и разгледа безпорядъка от букви, очевидно подредени в произволен ред. Думата kryptos се появяваше във всеки ред, но всичко останало изглеждаше неразбираемо.
— Е? Открихте ли нещо?
Криптоаналитикът тихо сричаше, докато накрая се спря на символите между шейсет и четвъртата и шейсет и деветата буква.
— Ето го! — възкликна той, махвайки с ръка на Питър да се приближи. — Елате да видите.
Анализаторът от ЦРУ пристъпи към скулптурата и се вторачи в посочените букви.
NYPVTT
— Holy shit! — извика изненадан той. — Същите букви от големия пентаграм! — Обърна се към португалеца. — Какво означава това?
Томаш отстъпи няколко крачки, за да види цялостната картина.
— Поради непреодолимите трудности при разчитането на четвъртото табло скулпторът на Kryptos оставил две подсказки. Първата е, че в отговорите на първите табла се съдържа решението на последното. — Посочи редицата от букви NYPVTT. — И втората е, че тези шест букви, заемащи позициите от шейсет и четири до шейсет и девет, означават Берлин.
— Берлин ли?
— Това е разкрил скулпторът. — Томаш отново се взря в бележката с посланието на Франк Белами, което гласеше KRYPTOS 4 NYPVTT. В такъв случай баща ви е поставил тези символи в пентаграма, за да отидем при Kryptos и да разберем какво означава NYPVTT. Отговорът, според думите на самия автор, е Берлин.
Синът на Белами се стъписа при това разкритие и неговото значение.
— Тайната на убийството на баща ми е в Берлин? — попита объркано той. — Но… но що за лудост е…
— Горе ръцете!
Тези думи бяха изречени с властен глас, след което вътрешният двор, където се издигаше Kryptos, потъна в тишина. Изненаданите Томаш и Питър се обърнаха и видяха мъжа, който заплашително ги бе прекъснал.
Хари Фъч бе насочил пистолет към тях.
LXXII
Искрящи от ярки светлинни неонови табели от време на време преминаваха по стъклото, но от мястото си в колата и положението си тя не можеше да види нищо повече. Вързана за седалката до шофьора и без да знае накъде я водят, Мария Флор можеше само да наблюдава тъмния воал на нощта или да гледа как непознатият върти волана, намалява или увеличава скоростта. Видя върха на обелиска, което означаваше, че току-що бяха пресекли река Потомак и се намираха в историческия център на Вашингтон. Обаче колата продължи и тя не можа да различи други следи. За щастие, мъжът, изглежда, бе забравил за нея, макар заложницата добре да знаеше, че това няма да е задълго. Съдбата й бе предначертана. Щяха да я използват като примамка, за да заловят Томаш, и без значение дали щеше да изпълни предназначението си, щяха да я убият.