В отговор непознатият се разсмя.
— Ти какво, глупав нещастнико? — предизвика го той с презрителен тон. — Слушай добре, иначе рискуваш никога повече да не видиш приятелката си. Трябва да ти задам няколко въпроса. Очи в очи. Тя ще бъде екзекутирана точно в три сутринта в залата на Дома на храма на Соломон, на тринадесет над основата на пентаграма, в самата гробница на Мавзол. Единственият начин да избегнеш тази развръзка, е да дойдеш и да ме убедиш, че отговорите на моите въпроси си струват живота й.
Връзката прекъсна, преди историкът да успее да отговори. Той дълго се взира в телефона, вцепенен, без да знае какво да прави, дори не забелязваше мъжете наоколо, които го наблюдаваха, сякаш всичко бе много далечно и нищо нямаше значение, освен Мария Флор, за която бе мислил, че е на сигурно място, а всъщност се намираше в голяма опасност.
— Какво става? — попита Питър Белами, разтревожен от изражението на португалеца и онова, което бе чул от разговора. — Да няма някакъв проблем с приятелката ви?
Томаш кимна механично като човек, който все още не може да осъзнае напълно случващото се.
— Отвлекли са я.
— Какво?
— Казаха, че ще я убият в три сутринта, ако не отида при нея и не отговоря на въпросите им.
Хари Фъч, който все още държеше пистолета в ръка, ги наблюдаваше с нарастваща изненада.
— Каква необикновена история — отбеляза той. — Ако думите ви са истина, най-добре веднага да отидем да помогнем на вашата приятелка. Тук, в Америка, заради закона за оръжията често се случват подобни инциденти. Има откачалки, които отиват в магазина, купуват си автоматична пушка, стрелят няколко пъти, за да се упражняват, и… бум! Откриват стрелба в някое училище или заплашват шофьорите по магистралите. Истинска лудост.
След като изрази готовността си да помогне на Томаш да разреши проблема, директорът на Националната служба за тайни операции прибра пистолета си и му направи знак да го последва. Все още замаян от неочаквания развой на събитията, историкът се подчини и се отправи към вратата на двора, но Питър му препречи пътя с ръка.
— Почакайте — каза той. — Тази история понамирисва…
Португалецът го погледна с празни очи; шокът бе замъглил разсъдъка му.
— Защо?
Синът на Франк Белами докосна слепоочието си.
— Помислете — посъветва го той. — Каква точно информация иска този тип? Как ще я получи? И преди всичко какво ще стори той с вас и вашата приятелка, след като му дадете онова, което иска? — Поклати глава. — Не. Всичко това ми прилича на капан.
Томаш направи жест на безсилие.
— Разбира се, че е капан — призна объркано той. — Но какво мога да сторя?
— Не правете нищо. Използват я, за да ви заловят, не разбирате ли?
— Разбирам. Но не мога да я оставя да умре…
— По-добре тя, отколкото вие — изтъкна Питър. — Сам го казахте, това момиче е просто една глупава красавица. Ужасно е, че ще умре, но няма да е от вашата ръка, нали? Щом ви е безразлична, защо ще рискувате живота си, за да я спасите?
Историкът въздъхна.
— Не е точно така — призна той. — Когато бяхме в апартамента и вие ме разпитвахте, наговорих тези неща за нея, за да не я използвате срещу мен. Истината е, че не мога да я оставя да умре. — Той посочи към Хари Фъч. — Освен това имам подкрепление, нали?
— Разбира се — потвърди директорът на Националната служба за тайни операции. — Ще изпратя човек, който да ви придружи, за да…
— Фъч не е ваш съюзник — прекъсна го Питър и разтърси Томаш за раменете. — Повярвайте ми, работя в Агенцията и познавам всички тактики и номера, всички лостове на властта тук. — Отново докосна с пръст слепоочието си. — Мислете, Томаш. Откъде мъжът, отвлякъл приятелката ви, знае, че сте в Лангли? Кой му е дал информацията? — Хвърли обвинителен поглед към Фъч. — Отговорът е очевиден, не смятате ли?
— Какво намеквате? — попита обидено директорът на Националната служба за тайни операции. Че имам нещо общо с това… с това отвличане? Как смеете! Фактът, че сте син на моя стар приятел Франк, не ви дава правото да говорите каквото ви хрумне, ясно? Не забравяйте, че аз ръководя дирекция в Агенцията и дори да не съм ваш пряк началник, ми дължите уважение!
Анализаторът от дирекция "Информация" поклати глава.
— Какъв театър! — отвърна презрително Питър. — Мен няма да ме измамите, Фъч. Познавам прекалено добре гнусните ви номера, за да се хвана на лъжите ви! — Той отново се обърна към португалеца. — Повтарям въпроса си: откъде похитителят е разбрал, че сте тук, в Лангли? Едва след като ми дадете смислен отговор на този въпрос, може да вземете своето решение.