Въпросът наистина засягаше много важен момент, осъзна Томаш, който се бе посъвзел. Как, по дяволите, похитителят знаеше местоположението му? Погледът на историка се местеше между лицата на Фъч, Дън, Халдерман и Питър в опит да ги разгадае. Спомни си, че се намира в ЦРУ — място, където никой и нищо не беше това, което изглежда, и всеки манипулираше другия, сякаш цялата сграда бе изградена от огледала, в които се смесваха илюзия и реалност, така здраво преплетени, че бе невъзможно да се разбере къде свършва едното и започва другото.
Осъзна, че ако иска да спаси Мария Флор, трябва да излезе от този лабиринт. Това изискваше бистър ум и железни нерви.
— Очевидно е, че искате да ме накарате да напусна сградата, за да можете да ме разпитате свободно и да постъпите с мен, както сте решили, без свидетели — каза той с вече готов план. — Но това няма да стане. — Погледна часовника си. — Похитителят каза, че ще убие Мария Флор в три сутринта, нали така? Това означава, че разполагам с един час, за да намеря "Квантово око". — Обърна се към Питър, посочвайки Сам Дън. — Може ли да се вярва на този човек?
Синът на Франк Белами се поколеба.
— Сам работи за Фъч — напомни той, — но не принадлежи към приближения му кръг. Ето защо са го заточили в нощната смяна. — Накрая кимна. — Да, може да разчитате, че извън строго служебните му задължения той не е в комбина с шефа.
Томаш се взря в Дън.
— Слушайте, когато ви предам проекта и ви кажа кой, как и защо е убил Франк Белами, вие ще ми върнете ли невредима Мария Флор? Мога ли да разчитам на вас?
Подчиненият на Фъч го погледна изненадано.
— На мен ли говорите? — попита той. — Вижте, нямам нищо общо с отвличането на приятелката ви…
— Разбира се, че имате — отвърна португалецът толкова убедително, че не оставяше място за съмнение. — Похищението й е ваше дело. Питам ви имаме ли сделка, или не?
Дън погледна към Фъч, сякаш чакаше инструкции.
— Ами аз…
— Не слушайте заповедите на шефа си, защото той е заподозрян за убийството на Франк Белами — прекъсна го Томаш. — Затова може би е последният човек, който се интересува от разрешаването на случая и разкриването на истината. — Историкът посочи към заместник-директора на "Наука и технологии". — Добре е да знаете, че господин Халдерман също е заподозрян. — Той се взря в Дън. — Затова се обръщам към вас. Искам да знам дали имам думата ви, че ако успея да разкрия загадката, ще върнете приятелката ми жива и невредима. — Тонът му стана по-мек, опитвайки се да го изкуши. — Вижте, сделката е добра за всички, освен за онези, които имат какво да крият. Да или не?
— Говорите, сякаш сте в силната позиция…
— Аз съм. Предвид онова, което вече знам, мога да разреша случая в следващия час, но ще го направя само ако приятелката ми бъде спасена. Ако все пак я убият, повярвайте, че никога няма да разберете кой уби Франк Белами и преди всичко къде се намира и какво представлява "Квантово око" — проектът, за който се предполага, че ще избави Америка от тероризма. Разменям тайната на Франк Белами, която е жизненоважна за сигурността на страната ви, срещу живота на приятелката ми. — Томаш повдигна вежди. — Отлична сделка, не мислите ли?
Дън устоя на изкушението да поиска инструкции от Хари Фъч и съзнавайки, че косвено ще признае участието на своята дирекция в отвличането на португалката, си пое дълбоко дъх и протегна ръка, за да стисне тази на Томаш.
— Имаме сделка.
LXXIV
Усмихна се и прибра мобилния си телефон в джоба на панталона си. Взря се в замаяната си спътница. Мария Флор започваше да се свестява от удара по главата. След малко вече бе напълно дошла в съзнание и похитителят й се усмихна заплашително.
— Разбрахме се, хубавице — каза той. — Твоят принц на бял кон идва в галоп, сякаш сам той е цяла Седма кавалерия. — Огледа се наоколо и вече доволен, отвори вратата на колата. — Изглежда, най-после останахме насаме, скъпа. — Потърпи още малко и ще те отнеса на ръце до нашето гнездо.
Мъжът от ЦРУ излезе и остави Мария Флор сама в автомобила. Облекчение заля португалката, когато се почувства свободна, но то продължи само няколко секунди. Вратата от нейната страна се отвори и тя усети как сутрешният студ обгръща тялото й, а ръцете на непознатия се плъзгат по дупето и гърба й.
— Ммм! — изпищя тя и се обърна така, че да затрудни движенията му. — Ммм!
Без да обръща внимание на сподавените протести, той обгърна тялото й с ръце и без усилие я вдигна.
— Опа! — въздъхна той, изкарвайки я от колата. — Красавица! Сега отиваме на най-свещеното място сред светините. Соломон с нетърпение те очаква в своя храм…