Вратата на сейфа бе отключена.
Като изгладнял просяк пред богата трапеза Фъч избута мъжете и алчно пъхна ръце в металната кутия в стената. След като опипа тъмното пространство, той нетърпеливо измъкна най-големия предмет, който намери. На светлината стана ясно, че е досие. Разгледа го и разшири очи, прочитайки заглавието върху корицата от бял картон.
Quantic eye.
— "Квантово око"! — почти извика от радост той. — Най-после! "Квантово око" е тук!
Грабна купчината листове, прихванати с халки, занесе ги на бюрото на Франк Белами и веднага започна да ги разглежда. Бяха най-малко двеста страници, което означаваше дълго четене. Томаш хвърли поглед към часовника, разтревожен за времето, с което разполагаше, за да спаси Мария Флор.
Петдесет и една минути.
Изнервен и нетърпелив, португалецът се обърна към Сам Дън.
— Слушайте, вече направих каквото поискахте — каза той. — Сега изпълнете вашата част от уговорката и се обадете да освободят приятелката ми.
Мъжът от ЦРУ погледна към шефа си.
— Е? — попита той. — Това ли е?
Шефът на Националната служба за тайни операции се намръщи и ядосано размаха ръце.
— Не разбирам нищо от тези глупости! — извика той. — Само уравнения и уравнения! Неразбираеми цифри! — Бутна досието в другия на масата, сякаш го захвърляше. — За да съм сигурен, че това е, което търсим, трябва да покажа тази купчина на хората си.
Дън примирено махна с ръка.
— Много съжалявам, но докато не сме сигурни, не мога да сторя нищо.
— Името на досието показва, че става въпрос за "Квантово око", нали така? — нетърпеливо попита португалецът. — Какво ви тревожи?
— Мистър Фъч не е потвърдил. Освен това вие още не сте изяснили обстоятелствата около смъртта на Франк Белами. Това влиза в споразумението ни, както сигурно си спомняте.
Томаш отчаяно цъкна с език и се отправи към бюрото. Надникна в страниците, които четеше Фъч, и неспособен да скрие нетърпението си, което го изяждаше отвътре, взе документа.
— Дайте да погледна.
Шефът на Националната служба за тайни операции изненадващо не възрази. Остави досието, стана и се отправи към вратата с мобилен телефон в ръка. Трябваше да се обади.
В това време Томаш седна до прозореца и разлисти документа. Макар историк по образование, практиката го бе превърнала и в изследовател на историята на науката и той смяташе, че притежава достатъчно знания в тази сфера, за да разбере математическите формули и уравнения, които друг би бил неспособен да проумее. Освен това фактът, че познаваше добре понятията от квантовата физика, включително странното уравнение на Шрьодингер и мистериозното 
на вълновата функция, бе доказателство за това.
Той четеше бързо и предимно по диагонал, но все пак внимаваше на важните места и така след по-малко от двадесет минути португалецът приключи главата, в която бяха резюмирани най-важните точки от научния текст.
След като затвори досието, той погледна часовника, за да види оставащото време на Мария Флор.
Тридесет и пет минути.
— Е, мистър Нороня? — заговори Сам Дън. — Имате ли отговори?
Томаш все още осмисляше прочетеното, но съзнаваше, че времето го притиска, и затова се изправи и се приближи до американците. Фъч бе излязъл да говори по телефона, в кабинета бяха останали Дън и Халдерман.
— Франк Белами е разрешил най-голямата загадка на Вселената — заяви той. — Сбъднал е мечтата на всички физици.
— Коя мечта?
Историкът остави досието върху бюрото и си пое дълбоко дъх, все още разтърсен от текста, който покойният шеф на дирекция "Наука и технологии" в ЦРУ бе оставил като завет за идните поколения.
— Теорията на всичко.
LXXVI
Едва се бе навел, за да вдигне Мария Флор и да я сложи върху масата, когато звънът на телефона го сепна. Майор Фуентес се изправи и извади апарата от джоба си, за да отговори на обаждането.
— Имам новини — обяви Хари Фъч веднага щом се свърза.
Открихме проекта, който търсим, и в момента копелето се опитва да разбере съдържанието му.
— Много добре, сър. Какво трябва да правя в такъв случай?
— Следвай установения план, но с една разлика. Тъпакът Дън се споразумя с португалеца за прекратяване на операцията. Уговорката е, че ако копелето успее да разреши проблема ни до три часа сутринта, аз ще ти се обадя, за да отменя убийството на мацката. Само че дори нашето професорче да не се справи с всичко в срок, ще трябва да ти наредим да освободиш момичето, за да не ни погнат от ФБР и Конгреса. Добре познавам Дън, този тип е мекушав страхливец, който обича да прави всичко по учебник.