Развоят на събитията смути агента и по лицето му се изписа объркване.
— Извинете, сър, но аз вече отвлякох жената и тя видя лицето ми. Освен това ликвидирах и онзи техен приятел в Джорджтаунския университет. Тя не може да си тръгне жива, защото ще ме издаде. Всъщност ще издаде и двама ни.
— Знам. Въпреки това ще ти се обадя малко преди три часа, за да ти наредя да я пуснеш.
— Но, сър…
— Обаче няма да има заповед.
Майор Фуентес повдигна вежди и отново се обърка. Нищо от това нямаше смисъл.
— Моля? Но… но вие току-що казахте, че ще…
— Няма да ти дам нова заповед, защото няма да имам тази възможност — добави Фъч, без да му позволи да довърши. — Батерията на телефона ти ще се изтощи след… да речем… две минути. Това ще направи невъзможна връзката с теб до края на срока, разбираш ли?
— Искате да изключа телефона си?
— Искам да станеш неоткриваем, да. И в три сутринта, тъй като аз няма да съм променил заповедта си, защото телефонът ти е бил изключен, срокът изтича и ти убиваш мацката, като така елиминираш единствения свидетел на нелегална операция на ЦРУ на американска територия. Никаква следа не трябва да ни свързва със случая, затова мацката наистина трябва да изчезне. Тя е неудобен свидетел. След като я елиминираш, искам да се махнеш, за предпочитане на мисия в Либия, схващаш ли идеята ми? Само аз знам за участието ти в тази операция, затова Дън и Белами — младши не могат да ти сторят нищо. Нито пък на мен. Няма да има никакви свидетели, само трупът на една чужденка, убита при странен ритуал — тъжен страничен ефект от важна операция, която ще направи Америка много по-сигурна.
— Няма да имаме неприятности.
От другата страна на линията се разнесе смях.
— Харесвам те, защото си професионалист и разбираш нещата. Сбогом.
Шефът на Националната служба за тайни операции затвори и майор Фуентес побърза да изпълни заповедите, които току-що бе получил. Обади се в Лангли, за да му запазят билет за първия полет за Триполи. Информираха го, че самолет на военновъздушните сили ще отпътува за Либия в осем сутринта от въздушна база "Андрюс". След това извади батерията от мобилния си апарат.
Съдбата на Мария Флор бе решена.
LXXVII
Нищо не можеше да спре времето. Стрелките на часовника отмерваха безмилостно изтичащите минути. На Томаш дори му се струваше, че те се движеха все по-бързо, и това опъваше нервите му до скъсване.
Тридесет и четири минути.
Имаше по-малко от половин час да обясни загадката убедително и разбираемо, за да изпълни условията на мъжете от ЦРУ и да спаси Мария Флор. Трудна задача, но не и невъзможна.
Той се взря в четиримата американци пред себе си. Хари Фъч се бе върнал в кабинета преди минута и го наблюдаваше със скръстени ръце и предизвикателно изражение.
— Чували ли сте за усилията на физиците да изведат теорията на всичко? — попита историкът, за да разбере какви научни познания имат събеседниците му. — Запознати ли сте с проблема за съгласуването на класическата и квантовата физика?
Двамата мъже от Националната служба за тайни операции и заместник-директорът на "Наука и технологии" се усмихнаха.
— Имам бегла представа — отвърна Дън.
— По тези въпроси беше специалист Франк — обясни Халдерман. — Моята област е инженерство.
— Чувал съм за това — отговори Фъч. — Мисля, че в "Стар Трек".
Томаш разбра, че само Питър Белами познаваше материята. Нямаше да е лесно да разкаже всичко за няколко минути, помисли си той, но времето го притискаше.
— Тъй като нямаме много време, ще ви съобщя няколко твърдения, без да ги демонстрирам — предупреди той. — Те са важни, за да се схване смисълът на проекта "Квантово око". Ако вече сте чували за тях, това ще освежи паметта ви. По-късно, ако имате въпроси, може да говорите с учените, за да потвърдят информацията, става ли?
— Да започваме.
Португалецът прочисти гърлото си.
— Класическата физика, която включва откритията на Нютон и теориите на относителността на Айнщайн, се занимава с реалния и детерминистичен свят на макрокосмоса. Например, познавайки законите на класическата физика и позицията и скоростта на Луната, можем да определим къде ще се намира нашият естествен спътник след хиляда години и къде е бил преди две хиляди години. Ако имаме информация за позицията и скоростта на небесните тела, можем да преценим цялата им история — тяхното минало и бъдеще. Астероидът не се движи вляво или вдясно, защото така му е хрумнало, а защото така трябва. Задължен е от законите на класическата физика. Накратко, поведението на всички обекти в макрокосмоса е детерминистично.