Доволен от сътворения мизансцен, майор Фуентес й обърна гръб и отиде да вземе работното си куфарче. Отвори го, порови известно време и извади кама. Изправи се и се приближи до Мария Флор.
— Искаш ли да се сбогуваш с живота съгласно обичая на моите прадеди, ацтеките? — попита той с безмилостна усмивка. Приближи острието до тялото й и докосна корема й. Ще те отворя оттук и ще извадя tona, както те са наричали сърцето, посвещавайки жертвоприношението ти на Уицилопочтли — бога на слънцето.
— Ммм! Ммм!
Въпреки студа, по лицето на заложницата избиха капчици пот, ужасените й очи шареха между заплашителния танц на камата и леденото налудничаво изражение на убиеца от ЦРУ. Няма съмнение, помисли си тя. Бе оставена на милостта на психопат.
Докато си играеше с камата, майор Фуентес погледна часовника си и се усмихна.
— Още малко.
Двадесет и пет минути.
LXXIX
Объркани, американците до такава степен бяха потънали в думите на Томаш, че каквото и да се случеше в този момент, трудно би ги разсеяло. Четиримата изглеждаха запленени от загадката, която Томаш им разкриваше.
— Как? — поиска да узнае Питър. — Как се обяснява фактът, че един атом може да бъде на две места едновременно, а ние, които сме изградени от атоми, не можем? Как да си обясним защо микрокосмосът се ръководи от едни закони, а макрокосмосът — от други? Как?
Томаш отпусна ръка върху досието със заглавие "Квантово око".
— Баща ви е открил, че отговорът на тези въпроси се крие в теорията на информацията — каза той. — Фактът, че наблюдението създава частично реалността, карайки една вълна, която съдържа в себе си множество възможности, да се превърне в частица с една-единствена реалност, означава, че в основата на проблема стои предаването на информация. Един електрон с неизвестно съществуване, тоест за него няма информация, е електрон, който не съществува като частица. Сякаш тази частица е виртуална и се превръща в реална само когато съберем информация за съществуването й.
— Това означава ли, че квантовата информация е свързана със законите, които регулират поведението на материята и енергията?
— Точно така. Сега обърнете внимание на следния въпрос: кое е онова нещо във Вселената, което събира информация за даден електрон и я разпространява, като нарушава по този начин вълната, съдържаща в себе си всички паралелни възможности, и превръща електрона в частица, за да се осъществи само една от тях?
Тримата американци се спогледаха, защото не знаеха отговора на въпроса, но не искаха да си признаят.
— Ами… — поколеба се Питър. — Човешките същества?
Устните на Томаш се извиха в усмивка и в очите му проблесна искра. Решението на голямата загадка за природата на реалността беше едновременно толкова сложно и толкова просто.
— Самата Вселена.
— Моля?
— Вселената постоянно се самонаблюдава! — заяви въодушевено той. — Ето това е открил Франк Белами. Тя непрекъснато извършва измервания на самата себе си, докато събира информация за своите компоненти — от гигантските звезди до миниатюрните електрони. — Той посочи към двора, който се виждаше през прозореца. — Когато поглеждаме навън и виждаме дърветата и камъните, мозъкът ни обработва информация, която е събрана от Вселената. Слънцето е излъчило фотон, който се отразява в металната повърхност на Kryptos, като така измерва скулптурата. Взаимодействието на фотона с металните молекули или с клетките на листото на дърво е начинът, но който Вселената наблюдава материята и разпространява тази информация в околната среда. Като измерва молекулите или клетките, фотонът ги наблюдава и ги превръща в частици. Онова, което нарушава молекулната вълнова функция, в която молекулата е натрупала всички възможни виртуалности, е взаимодействието на квантовата молекула с околната среда. В този случай взаимодействието на околната среда се случва чрез контакта на молекулата със светлината.
— Добре, но ако няма слънце? Как се обяснява фактът, че през нощта светът продължава да съществува?
— Вселената гъмжи от фотони и по-голямата част от тях идват не от Слънцето, а от звездите и дори от Големия взрив, създал самата Вселена. Тези частици светлина непрекъснато се разпространяват навсякъде и събират във всеки един момент информация за материята и енергията.
Питър не се предаваше.
— Добре, но ако успеем да изолираме Kryptos изцяло от всички частици, излъчвани от Вселената? Ако я поставим във вакуумна кутия, направена по такъв начин, че да не позволи на фотоните, неутрините, електроните и всички онези хиляди частици в пространството да се докосват до молекулите на Kryptos и така направим невъзможно получаването на информация за нея? Ако изолираме напълно скулптурата, ще съществува ли в реалността?