— Ако това се случи, Kryptos ще попадне в квантова суперпозиция, ще се превърне във вълна, в която се събират всички потенциални възможности. Само че дори изолирана във вакуумна кутия и защитена от досег с космическите частици, накрая скулптурата пак ще се превърне в частица.
— Защо? — попита синът на Франк Белами. — Ако Kryptos е изолирана от останалата част от Вселената, как Вселената ще може да я наблюдава?
Историкът посочи документа, който бяха извадили от сейфа.
Според проекта "Квантово око", разработен от баща ви, Вселената се самонаблюдава дори и поставена в най-дълбокия вакуум.
— Как?
— Това се случва с помощта на феномен, предвиден в принципа на неопределеността на Хайзенберг — отвърна Томаш. — Нарича се квантова, или вакуумна, флуктуация.
Фъч, Халдерман и Дън повдигнаха вежди.
— Какво, по дяволите, е това?
— Знаете ли, дори при най-дълбокия вакуум Вселената винаги създава и унищожава частици. Те възникват спонтанно и за кратко време събират информация относно случващото се в определен сектор на междузвездното пространство, и веднага след това отново изчезват в нищото.[69] Вакуумната флуктуация представлява частици, които се носят произволно между съществуващото и несъществуващото, като това е експериментално демонстрирано чрез феномен, наречен ефект на Казимир[70].
— В такъв случай не е възможно даден предмет да бъде напълно изолиран от наблюдението на Вселената…
Възможно е, но за кратко. Забележете, че колкото по-малък е този предмет, толкова по-малко вероятно е да бъде засечен от космическите или от виртуалните частици, възникнали във вакуумна флуктуация. Една от най-големите мистерии в квантовата физика е именно откритието, че микроскопичните атоми, съставящи моето тяло, могат да се намират на две места едновременно, но самото тяло не може. Как да си обясним това, след като съм направен от атоми? Отговорът, даден от Франк Белами, е смущаващо прост.
— Какъв е?
— В проекта "Квантово око" той установява, че разликата между реалностите в микро и макроска`лата съществува, тъй като частиците, които Вселената излъчва, за да наблюдава какво се случва в нея, намират трудно микрочастиците и лесно достигат до обекти с по-големи размери. Затова микрокосмосът се състои от вълни, в които са събрани всички възможни виртуалности, а класическият макрокосмос представлява една-единствена реалност. Чрез постоянното самонаблюдение Вселената превръща вълната на електрона, чиято функция е изчислена в уравнението на Шрьодингер и му позволява да бъде на няколко места едновременно и да преминава по множество пътища, в частица, която съществува само в една точка. Микро и макрокосмосът всъщност са регулирани от едни и същи закони. Онова, което ги кара да изглеждат различни, е по-трудното събиране на информация от страна на Вселената в микроска`лата, тъй като елементарните частици като кварките и електроните са изключително малки и известно време безпроблемно остават изолирани. Ето това е основната разлика между квантовия свят и макросвета.
Четиримата мъже от ЦРУ и особено Питър слушаха Томаш със зяпнали усти. Дори и без познания по квантова физика, те бяха проумели измеренията на това откритие.
— Боже! — възкликна синът на Франк Белами. — Нима е възможно? Баща ми наистина е разрешил най-голямата научна загадка!
— Всъщност той е разкрил не една, а няколко загадки. — Историкът докосна с пръст челото си. — Това откритие ни помага да разберем по-добре феномена на съзнанието. Изхождайки от класическата физика, ние гледаме на света като на механистично място, на което за всички събития има една или няколко причини, които пък имат следствия, а те се превръщат в причини за по-нататъшни следствия подобно на гигантско и безкрайно детерминистично домино. В този ред на мисли нашият мозък представлява биохимична машина за обработване на информация, в която отново всички взети решения, дори когато изглеждат като плод на свободната воля, всъщност имат механистични причини и следствия. Само че квантовата физика ни разкрива, че на по-дълбоко ниво Вселената не е детерминистична, а има произволен характер. Частиците в квантова флуктуация се появяват и изчезват без причина.
— Грешите — обади се Халдерман, който мълчаливо следеше научните обяснения, но като инженер, имаше ясна позиция по този въпрос. — Нищо не се случва без причина. Фактът, че не знаем какво поражда появата на частиците в квантова флуктуация, не означава, че няма причина. Тя съществува, но ние не я познаваме.
69
Виртуални частици — частици, съществуващи за кратко, които след това анихилират. Те не могат да бъдат регистрирани, тъй като в момента, в който бъдат уловени, се превръщат в реални, но можем да усетим тяхното въздействие. — Б. пр.