Погледна часовника си.
Деветнадесет минути.
Часът наближаваше, макар може би прекалено бавно за неговия вкус. Вдигна поглед и се взря в женската фигура, която бе завързал върху мраморната маса в центъра на залата. Защо да чака до три сутринта? Щом тя е обречена, щом решението за убийството й вече е взето, за да подсигурят операцията, за какво е този театър да чака часа, в който изтича срокът? Що за цирк? В крайна сметка вече бе извадил батерията от мобилния телефон и нямаше как да се свържат с него.
Взе пълнителя и извади куршумите един по един. По върховете им искреше златисто сияние — истинско произведение на изкуството. Лъсна ги внимателно до блясък. Сетне ги прибра и пъхна пълнителя в любимия си пистолет. Беше готов.
Изправи се вдървено, сякаш бе изпаднал в транс, но всъщност се чувстваше завладян от символиката на мястото, което бе избрал, за да пожертва заложницата си. Бавно прекоси залага и се приближи до жертвената маса.
Ужасените очи на Мария Флор се втренчиха в нейния палач и погледът й попадна върху оръжието в ръката му.
— Ммм! Мммммм!
Фуентес отново погледна часовника си.
Седемнадесет минути.
Защо да чака до три сутринта, запита се отново той. Защо да отлага насладата от екзекуцията, щом според заповедта смъртта на жертвеното агне бе неизбежна? Наистина нямаше никакъв смисъл. Щом трябваше да я убие, защо да не го направи сега?
— Часът настъпи, хубавице — промълви той с дрезгав глас. В очите на психопата блестеше налудничавата искра от сладостния момент на убийството. — Не се тревожи, няма да боли.
Вдигна полуавтоматичния "Зиг Про" и опря дулото в дясното слепоочие на жертвата си. Осъзнавайки, че това са последните й мигове живот, португалката разтърси глава в отчаяно усилие да се отърве от дулото, но без успех.
— Ммм! Ммм!
Жалният стон прекъсна в момента, в който убиецът натисна спусъка.
LXXXI
Лицето на Томаш се сгърчи от болка. Без да знае защо, сърцето му внезапно прескочи и той трепна. Помисли си за Мария Флор и в същия миг го обзе странна тъга и страшно предчувствие за нещо ужасно. Все пак той се опита да се овладее дори и само защото разкриването на самоличността на убиеца на Франк Белами бе разбунило страстите в кабинета на шефа на дирекция "Наука и технологии" в Лангли. Трябваше да разясни онова, което току-що бе казал.
Макар и с усилие, все пак успя да се концентрира. Името на убиеца на Франк Белами остави Сам Дън безразличен. Беше ясно, че никога не бе чувал за него. Същото не можеше да се каже за Питър, който се бе изчервил, а лицата на Фъч и Халдерман бяха пребледнели. Реакцията им не остана незабелязана от историка, който вече се бе съвзел от внезапния и необясним шок, който бе изпитал преди секунди.
— Пит, виждам, че името не ви е непознато…
Синът на Франк Белами кимна.
— Това не е ли човекът, който…
— Точно той — отвърна историкът, без да го остави да довърши, за да не развали ефекта, който целеше за пред Фъч и Халдерман. Веднага се обърна към тях.
— Вие също сте чували това име, нали, господа? Признайте си. Вече сте попадали на Даниъл Деър, прав ли съм?
Като професионалисти, обучени да прикриват емоциите си, шефът на Националната служба за тайни операции и заместник-директорът на "Наука и технологии" бързо възвърнаха самообладанието си. Халдерман не отговори, а Фъч реши да заобиколи въпроса.
— Кажете как стигнахте до извода, че този тип е убил стареца?
Томаш се взираше в лицата на Фъч и Халдерман в продължение на една дълга секунда. Въпреки фалшивите маски, зад които се криеха, той разбра причината за смущението им. Засега ще ги остави на мира, реши той. Но не задълго.
— Франк Белами е намерил решението на една от най-големите научни загадки, въпреки че му липсвало последното доказателство — изтъкна той. — Полето на Хигс. То е невидимо за човешките възприятия и взаимодействайки с частиците, им придава маса. С други думи, полето на Хигс дава съдържание на материята. Това е важно, тъй като много учени защитават тезата, че съзнанието създава частично реалността. И след като полето на Хигс създава материята, си казал Франк Белами, значи, то може да е част от квантовото сплитане на Вселената.
— Какво означава това?
Томаш прокара пръсти през косата си, давайки си сметка, че тези открития отварят врата към неочаквани възможности, толкова невероятни, че трудно могат да се възприемат.
— Че Вселената е съзнателна.