В кабинета настъпи тишина. Американците се нуждаеха от няколко секунди, за да осмислят последните думи.
— Моля?
— Нима още не сте разбрали, че в крайна сметка това е истинското велико откритие на Франк Белами? Редицата квантови експерименти и особено експериментът с двата процепа предполагат, че реалността с частично създадена от акта на наблюдение. Тя се осъществява по един или друг начин в зависимост от това как сме избрали да я наблюдаваме. Това решение е взето от нас, от нашето съзнание, което означава, че именно съзнанието създава частично реалността.
— Това предполага експериментът с двата процепа — съгласи се Питър, все още объркан от онова, което чуваше. — Но как стигаме до тази необикновена идея, че Вселената е съзнателна?
Защото, както баща ви е заключил, Вселената постоянно се самонаблюдава. Прави го чрез вакуумните флуктуации и чрез полето на Хигс. Именно това самонаблюдение на Вселената нарушава вълновата функция и създава реалността такава, каквато я познаваме. Но тъй като, за да се наруши вълновата функция, в крайна сметка е необходимо наблюдението да бъде извършено съзнателно, очевидният извод е, че Вселената е съзнателна.
— Актът на наблюдение, който създава реалността, не трябва да бъде непременно съзнателен — възрази синът на Франк Белами. — Например, когато един гайгеров брояч измерва атомната материя, той нарушава вълната, в която се намират всички паралелни виртуалности, и създава частици. Нима ще ми кажете, че гайгеровият брояч има съзнание?
— Грешите, Пит. Когато се прави измерване с гайгеров брояч, вълната не е нарушена и следователно създава реалност. Всъщност се установява квантова връзка с вълната, с която взаимодейства, и те стават квантово сплетени. Уредът не задължава вълната да се превърне в частица. Той приема сплетено състояние с тази вълна и също се превръща във вълна. Както предположил физикът Джон фон Нойман малко след петата Солвеевска конференция, това сплетено състояние се нарушава и вълната се превръща в частица само ако съзнателно се наблюдава гайгеровия брояч. Макар да е имало много учени, например Айнщайн, а и сега ги има, които поради философски причини отказвали и отказват да приемат това, истината е, че според експериментите без наблюдение реалността не съществува.
— Хм… Разбирам.
— Затова баща ви заключил, че Вселената е съзнателна. Според него последното доказателство е полето на Хигс, което, придавайки маса на частиците, ги наблюдава и играе ролята на един вид съзнание на Вселената. ЦЕРН проектира Големия адронен ускорител именно за да докаже съществуването на полето на Хигс, провеждайки експерименти за засичането на Хигс бозона. Когато открили така наречената "божия частица", както е познат този бозон, съществуването на полето на Хигс било доказано. Баща ви приел това като доказателство за тезата си, че Вселената представлява гигантска вълнова функция, в която се събират всички паралелни възможности, докато съзнателният акт на наблюдение превърне една от тях в реалност и елиминира останалите.
Показалецът на Питър се плъзна върху загадъчното 
, което Томаш бе нарисувал върху листа.
— С други думи, Вселената и съзнанието са едно и също нещо — установи той. — И двете са виртуални вълнови функции, и двете са пси.
— Това е последното тълкувание на посланието, намерено в ръцете на баща ви — съгласи се историкът. — И забележете, също като Вселената мозъкът е квантов компютър. Неговата вълнова функция е въображението, където всички възможности съществуват паралелно. Колапсът на вълновата функция е взетото решение, в което се реализира една-единствена от тях. Последствията от това откритие са смайващи. Тъй като мозъкът представлява квантов компютър, обработването на информация в него създава съзнанието. Щом е така, същият процес във Вселената също създава съзнание. Следователно Вселената е съзнателна.
— Невероятно!
— Случва се така, че докато Франк Белами работил по проекта си, възникнал сериозен проблем. След медицински изследвания в Бостън на Даниъл Деър била поставена диагноза рак на панкреаса.
Като чу отново това име. Сам Дън се намръщи.
— Кой, по дяволите, е този?
Бе настъпил моментът Томаш да поизмъчи малко Хари Фъч и Уолт Халдерман. Той ги изгледа предизвикателно.
— Може би шефът ви ще може да ни каже…
Директорът на Националната служба за тайни операции разпалено поклати глава.
— Аз? В никакъв случай! Не знам кой е!
— И аз не знам — на свой ред каза Халдерман. — Никога не съм познавал човек с това име.