Португалецът ги изгледа скептично, давайки им да разберат, че не могат да го заблудят така лесно.
— Хайде сега. Не ми казвайте, че никога не сте срещали името Даниъл Деър…
Фъч прехапа устни, съзнавайки, че е разкрит и че ще е по-добре да си признае.
— Всъщност не го познавам — настоя той, — но признавам, че съм срещал името му.
— Бихте ли ми казали къде?
Преди да отговори, шефът на агентите на ЦРУ се спогледа примирено с Халдерман и скришом погледна към сина на Франк Белами, сякаш се страхуваше от реакцията му.
— В кабинета в дома на стареца.
— Били сте там?
— Да. Аз, Уолт и хората ми.
Лицето на Питър пламна.
— А, значи, все пак вие сте ходили в апартамента! Точно вие сте тършували веднага след смъртта на баща ми! Лешояди!
— Разберете, че на всяка цена трябваше да открием "Квантово око" — защити се Фъч. — Атентатът в Триполи ни свари неподготвени. В Белия дом бяха бесни, президентът крещеше, че ще изгуби изборите заради нас, и заплашваше да уволни всички ни. Ние се паникьосахме и претърсихме кабинета на баща ви щателно, но никъде нищо не открихме. По пътя на логиката решихме, че го държи в апартамента си, затова трябваше да проверим.
— Успокойте се — каза Томаш на Питър. Отново се обърна към Фъч и Халдерман. — Значи, сте претърсили кабинета в дома на Франк Белами?
— Да, така е. Там се натъкнах на епикризата с рак на панкреаса на този Даниъл Деър. Но кълна се, нямам никаква представа кой е този човек. Прегледахме досиетата в Агенцията, но не открихме никого с това име. Проверихме и регистрите на Службата за социално осигуряване и открихме двама души, но единият е бездомник в Ню Йорк, а другият — земеделец в Луизиана. Никой от тях не страдаше от рак на панкреаса, така че ударихме на камък. Истинска загадка. Никой не знае кой е мъжът от епикризата.
— Все някой го познава — каза португалецът. — Например аз.
Четиримата американци се втренчиха в него.
— Знаете кой е Даниъл Деър?
— Със сигурност сте видели книгите в библиотеката на Франк Белами — отбеляза Томаш, обръщайки се отново към Фъч и Халдерман. — Спомняте ли си?
— Разбира се — потвърди заместник-директорът на "Наука и технологии". — На тема физика.
— Само физика ли?
— И научна фантастика.
— Какъв тип научна фантастика? Нещо друго, освен романи?
Халдерман смръщи вежди, докато се опитваше да си спомни.
— Имаше и комикси. Май забелязах стари броеве на "Флаш Гордън", "Орела", "Нечиста наука"…
— Някога чели ли сте "Орела"?
— Като дете живях в Англия. Знаете ли, че "Орелът" е английско списание? Имаше чудесни истории…
— Кой беше любимият ви герой от него?
— Дан Деър, разбира се. И… и…
Мъжът от ЦРУ замълча.
— Може ли да повторите?
— Дан Деър. — Халдерман впери поглед в Томаш. — По дяволите! Даниъл Деър! Какво съвпадение, а?
— Нима смятате, че е съвпадение?
— Какво искате да кажете? — попита Халдерман. — Да не намеквате, че Дан Деър от комиксите е имал рак на панкреаса и е убил Франк Белами? Нелепо е!
— Случайно да се сещате за името на най-добрия художник на поредицата за Дан Деър?
Мъжът от ЦРУ присви очи, отново опитвайки да си спомни.
— Не беше ли Франк Белами?
Томаш се усмихна.
— Сега разбрахте ли?
Американецът погледна объркано към колегите си от разузнавателната агенция.
— Не точно.
— Стигнах до някои много прости заключения — започна португалецът. — Щом като млад се е интересувал от наука, нашият Франк Белами е четял много научна фантастика. Сред предпочитаните четива очевидно е било и списанието "Орелът", което навярно е поръчвал от Англия. Докато четял за приключенията на главния герой — астронавта Дан Деър, той със сигурност е забелязал името на неговия създател. Поредицата "Дан Деър" е създадена от Франк Харкорт, но най-прочутият художник на комиксите бил талантливият Франк Белами. Най-добрият сред създателите на английската поредица за Дан Деър имат същото име като младия американски читател. Оттогава нашият Франк Белами започнал да използва името Дан Деър винаги, когато искал да остане анонимен, както се случило и при изследванията в Бостън.
— Даниел Деър е нашият Франк Белами?
— Точно така.
— Но… но защо се е изследван анонимно?
— От опита си в ЦРУ знаел, че информацията е сила, и затова споделял колкото може по-малко за личния си живот. Вероятно не е искал никой да знае, че умира. Ако се разбереше, че страда от нелечим рак на панкреаса, как би постъпила Агенцията?
— Щеше да го освободи от длъжност, разбира се — отбеляза Фъч, почти засрамен от факта, че му бе убягнала толкова съществена информация. — Тази позиция е прекалено важна, за да се заема от смъртно болен човек.