— Мисля, че той е искал да избегне именно това. Франк Белами е бил стожер от старата гвардия и е знаел, че трябва да остане на поста до смъртта си. Скрил е здравословното си състояние и е решил да се сбогува с живота по свой начин. Знаейки, че ЦЕРН подготвя нови експерименти за изследване на Хигс бозона, Франк Белами отишъл в Женева, за да присъства на събитието. Той смятал, че откриването на тази частица и на полето на Хигс доказвало неговата теория за съзнателна Вселена. Според Белами теорията за унифицирането на квантовата и макровселената, която той извел, свързвайки вълновата функция от уравнението на Шрьодингер със съзнанието и Вселената, била демонстрирана чрез този експеримент. За него това бил повод за огромна гордост. Като ръководител на дирекция "Наука и технологии" на ЦРУ, той заминал за Женева и вероятно идеята да сложи край на живота си, му хрумнала, докато се провеждали новите експерименти в Големия адронен ускорител. Само че не можел да умре, без да сподели с някого теорията си. Само че учените, които били негови доверени хора, били в Съединените щати.
— Можел, е да се свърже с тях — отбеляза Фъч. — Има телефони, имейли…
— Да, но ако им обяснял всичко, рискувал да предупредят американското посолство в Швейцария и да провалят плана му.
— Прав сте.
Не можел да допусне подобно нещо. И така, аз случайно се намирах в Женева в командировка, за да купя древен ръкопис, и също така случайно бях отседнал в същия хотел, в който беше и Белами. Тогава той ме е видял и ме е познал от мисиите, в които ме бе принудил да участвам преди години. Белами знаеше на какво съм способен, дори ме наричаше fucking genius и…
— Не само вас — отбеляза Питър Белами с носталгична усмивка. — Баща ми наричаше така всеки, когото смяташе за интелигентен…
— Е, добре — примири се историкът. — Така или иначе той сигурно е преценил, че съм идеалният човек за плана, който подготвял. Открил в коя стая съм и пъхнал бележка под вратата, представяйки се за антикварен търговец, с молба на следващия ден да го намеря в ЦЕРН, защото искал да ми покаже изключително важен исторически артефакт. Какъвто съм глупав, веднага повярвах.
— Но защо ви е повикал в ЦЕРН?
— За да ме компрометира, разбира се. Очевидно е искал да гарантира присъствието ми в комплекса по времето на своята смърт.
— Ето това не разбирам — настоя Фъч. — Защо ще иска да ви компрометира? И откъде е знаел, че ще го убият?
— Като служител в ЦРУ, Франк Белами имаше откачени хрумвалия, както добре знаете, и обичаше игричките. Познаваше ме добре, тъй като бяхме работили заедно, и затова вярваше в умението ми да импровизирам, за да се измъкна от преследвачите си. Знаел е, че за да избегна обвинението в убийство, ще трябва да открия този сейф. Останалото е просто. Изпратил ми е големия пентаграм по пощата, за да успея да открия всички необходими следи, и на следващия ден отишъл да ме чака в ЦЕРН. Тогава подготвил и последното си послание — нарисувал голяма буква пси и посочил името ми като Ключа. Така си гарантирал, че сериозно ще ме натопи. Сетне се отправил към детектора ATLAS за финалното представление.
В този момент Питър Белами вече трудно сдържаше мъката си. Очите му се насълзиха и брадичката му се разтрепери, но той се опита да се овладее.
— Бедният ми баща! — каза той, подсмърчайки. — Не е позволил на рака да го убие!
— Той бе господар на съдбата си. Избрал е да умре в ускорителя, където бил възпроизведен Големия взрив, и в един от детекторите, засякъл Хигс бозона. Намерил начин да проникне в детектора ATLAS, пробил тръбите с хелий на охладителната система и… останалото го знаете. Смъртта му настъпила почти мигновено.
В кабинета настана мъчителна тишина.
— По дяволите! — промърмори Хари Фъч. — Старецът се е самоубил!
Загадката за смъртта на Франк Белами беше разкрита, но проблемът на Мария Флор оставаше нерешен. Томаш тъжно вдигна поглед към часовника на стената.
Тринадесет минути.
— Вижте, аз изпълних своята част от уговорката каза той. — Сега е ваш ред. Моля ви, обадете се на онзи човек и му кажете да освободи приятелката ми.
Сам Дън се обърна към Хари Фъч, за да го подтикне да сложи край на играта.
— Добре, добре — изсумтя шефът на Националната служба за тайни операции и извади мобилния си телефон от джоба. — Ще се обадя. — Намери номера в списъка с контакти и натисна зеления бутон. Свърза се и след секунда придоби объркано изражение.