— Турция ли? Боже! Каква бъркотия!
Картата на американската столица изпълни екрана.
— Пит, разполагате ли с хеликоптер тук в Лангли?
Синът на Франк Белами погледна към Сам Дън, сякаш настояваше мъжът от Националната служба за тайни операции да отговори. В крайна сметка той се занимаваше с операционна дейност.
— Разбира се — отвърна Дън. — Защо?
Подгответе го за излитане. Ще тръгнем след няколко минути.
Без да задава въпроси и съзнавайки, че времето изтича и трябва да се довери на преценката на португалеца, завеждащият нощното дежурство на оперативния отдел в ЦРУ извади мобилния си телефон и излезе, за да се обади на хората си. Останалите американци в кабинета се спогледаха въпросително.
— За какво ви е хеликоптер?
С един клик на мишката Томаш увеличи картата на административния център на Вашингтон.
— Виждате ли Белия дом? — попита той, като взе един маркер, за да посочи мястото, където се намираше официалната резиденция на президента на Съединените щати. — Ако поставим една линия върху Кънектикът авеню, ще свържем Белия дом и "Дюпон Съркъл", където е живял Франк Белами. След това чертаем друга върху Масачузетс авеню, свързвайки "Дюпон Съркъл", "Скот Съркъл" и Върнън Скуеър; трета — върху Кей стрийт между Върнън скуеър и "Уошингтън Съркъл", и още една върху Род Айлънд авеню между "Уошингтън Съркъл" и "Логан Съркъл". Последната линия поставяме върху Върмонт авеню между Логан скуеър и Белия дом. Свързвайки улиците по този начин, получаваме това. Погледнете.
Мъжете от ЦРУ се наведоха над екрана и се взряха в начертаната с маркер фигура върху картата на американската столица.
— Петолъчна звезда.
— Да, но това не е обикновена звезда. Както сами виждате, тя представлява пентаграм с два лъча, сочещи нагоре, и един — надолу, като основата й лежи точно върху Белия дом. Това е обърнат пентаграм, познат още като главата на козела Бафомет — символа на Сатаната.
— Моля?
— Правителственият център на Вашингтон бил проектиран от Пиер Шарл л’Анфан през XVIII век като център на властта. Какъв по-подходящ символ на властта от този на дявола?
— Нима намеквате, че властта в Америка е… демонична?
— Не, в никакъв случай. Но е факт, че властта покварява, независимо в коя страна, и затова обърнатият пентаграм най-добре символизира жаждата за власт. — Томаш посочи обърнатия надолу звезден лъч. — Забележете, че главата на козела Бафомет лежи върху Белия дом. Това не е случайно.
— Какво искате да кажете? Смятате, че приятелката ви е отведена в Белия дом?
— Не, разбира се. Както ви казах, похитителят ме информира, че ще ми предаде Мария Флор в залата в Дома на храма на Соломон, тринадесет над основата на пентаграма, в самата гробница на Мавзол. Затова този храм не е Белият дом, а очевидно е използван като ориентир. — Той отново взе маркера.
— Така, ако начертаем линия върху Шестнадесета улица, която свързва вертикално Белия дом, по протежение на тринадесетте пресечки, ще минем през "Скот Съркъл" и ще стигнем до… тук.
— Томаш посочи точката на картата. — Мястото, където Ар стрийт и Ес стрийт се пресичат с Шестнадесета улица. — Развълнуван, той вдигна поглед към американците. — Моля ви, кажете ми дали на това място има някаква особена сграда.
Фъч и Халдерман поклатиха глави; или не знаеха, или не искаха да съдействат. Питър се взря в указаното кръстовище, докато се опитваше си спомни какви сгради има в района.
— Върховният съвет! — възкликна изведнъж. — Там е Върховният съвет!
— Какво е това?
В този миг в кабинета се появи Сам Дън с разтревожено изражение и им направи знак да го последват.
— Бързо! Бързо! — извика той. — Хеликоптерът е готов за излитане. Къде отиваме?
Без да обръщат внимание на равнодушните Фъч и Халдерман, Томаш и Питър се втурнаха. Португалецът хвърли последен поглед към часовника на стената, чиито стрелки показваха два и петдесет и три.
Седем минути.
Вече тичаха по коридорите на Лангли към пистата, където ги чакаше хеликоптерът с въртящи се перки, когато синът на Франк Белами най-сетне разкри посоката на пътуването.
— Седалището на американските масони.
LXXXIV
Изключително рядко му се удаваше възможност да подготвя екзекуция съгласно жертвените ритуали на предците си, но този път беше още по-необикновено. За разлика от обичайните мисии в Афганистан или Ирак, когато трябваше да се внедри сред вражеските лагери, да открие обекта, да го убие бързо и светкавично да се измъкне от обсега на операцията, днес майор Фуентес разполагаше с достатъчно време, за да се погрижи за церемониалните подробности.