Португалецът постави пръст върху устните си, давайки им знак да мълчат. Заслушаха се в очакване да чуят нещо, което да им подскаже някаква следа, посока, цел.
— Ммм! Ммм!
Звукът бе приглушен и им се стори далечен, но все пак бе следата, която търсеха.
— Долу.
Дън посочи с ръка към краката си и свали обувките, чиито твърди подметки отекваха по мраморния под и можеха да издадат присъствието им.
Другите двама последваха примера му и всички останаха по чорапи. Прекосиха тихо горното фоайе и внимателно заслизаха по стълбите към сутерена. На всяко стъпало спираха, за да се ослушат, и продължаваха със следващото. Минаха покрай статуя на Албърт Пайк — основателя на масонството в Америка, и като свиха към следващата площадка, се натъкнаха на голямото централно фоайе.
Мястото им се стори странно. Огледаха внимателно пространството и забелязаха мраморна маса в центъра на залата. До нея имаше просната черна хавлия, а върху масата лежеше човек. По извивките на тялото разбраха, че е жена.
Беше Мария Флор.
LXXXVI
Ужасната гледка шокира Томаш.
Да види тялото на Мария Флор завързано за масата като жертвено животно, бе повече, отколкото би могъл да понесе. Главата й бе обърната към стълбището, където се криеха неканените гости. Краката й бяха изпънати в противоположната посока — към вратата, и тя изглеждаше спокойна. Фактът, че лежеше неподвижно, повдигаше тревожни съмнения относно състоянието й. Дали бе мъртва? Въпросът тормозеше Томаш почти до такава степен, че за малко да повърне. Искаше да я повика и да се опита да я събуди от тази ужасяваща скованост, но се въздържа. Все още не бе дошло време да разкриват присъствието си.
Единият крак на португалката помръдна.
— Тя е жива! — прошепна Томаш, развълнуван от забелязаното движение. — Видяхте ли? Жива е!
— Шшт! — нареди Дън, който внимателно оглеждаше залата с окото на професионалист. — Щом жената е тук, онзи тип трябва да е наблизо.
Завързаната за масата португалка навярно бе чула шепота, отекващ в мраморните стени на залата, защото обърна глава към тях и ги видя на площадката на стълбището.
— Ммм! Ммм!
Като чу гласа й и видя, че Мария Флор се движи, португалецът първо почувства радост и облекчение. Беше жива и можеха да я спасят. Какво повече от това? Все пак отчаянието, което ненадейно срещна в погледа й, веднага го изпълни с тревога и страх.
— Мисля, че иска да ни каже нещо…
— Разбира се — усмихна се Питър зад Томаш. — Иска да я освободим.
С категоричен жест Сам Дън им направи знак да млъкнат. След като няколко пъти огледа внимателно залата, той отново заслиза по стълбите, държейки с две ръце пистолета си готов за стрелба. Останалите го следваха. Томаш нямаше търпение да стигне до приятелката си, а Питър изглеждаше най-спокоен.
— Ммм! Ммм!
Завързана за масата, Мария Флор продължаваше да издава гърлени звуци. Новодошлите решиха да не й обръщат внимание; трябваше да останат концентрирани и да открият заплахата, която усещаха да се носи в пространството. Слязоха бавно по стъпалата и стигнаха до долната част на стълбището, където от двете страни имаше две мрачни приклекнали египетски статуи с гравирани йероглифи в основата. Мъжът от оперативната дирекция на ЦРУ насочи своя "Хеклер и Кох" във всички посоки, търсейки мишена, но не откри никого.
Предвид пустата зала, но ясното усещане, че някъде там се крие невидима опасност, Дън реши да импровизира.
— Вдигнете малко шум — прошепна той на мъжете зад себе си и посочи към редица блестящи дорийски колони. — Ще застана зад една от колоните и ако онзи тип се подмами по вашия малък театър, ще го заловя.
Томаш кимна и американецът се плъзна, прилепен до стената, и се скри зад една колона. Когато се почувства готов, той направи знак на другарите си, които бяха останали на стълбището.
— Чуваш ли ме? — попита Томаш на португалски. — Кажи ми дали похитителят е в тази зала.
Тя закима енергично. Това разтревожи историка. Огледа се във всички посоки, но не забеляза нищо подозрително. Където и да се спотайваше този мъж, те не го виждаха.
— Знае ли, че сме тук?
Мария Флор отново кимна.
— Къде е?
— Ммм! Ммм!
Глупав въпрос, упрекна се наум Томаш, защото тя не можеше да отговори със запушена уста.
— Внимавайте, Сам — каза той на английски, за да предупреди Дън. — Тя каза, че мъжът, който я е отвлякъл, е тук в залата.
Настъпи тишина. Сякаш всички бяха притаили дъх и чакаха някой да направи погрешна стъпка. Без оръжие Томаш се чувстваше безпомощен. Погледна към Питър и разбра, че той също не бе въоръжен. Колко глупаво! Разчитаха само на пистолета на мъжа от Националната служба за тайни операции, който се бе скрил между колоните в дясната част на залата. Ако изгубеше оръжието си, щяха да бъдат оставени на милостта на убиеца.