— Знам, сине, знам — съгласи се майка му. — Много добре си спомням, че бях на погребението. Но ти казвам, че се видях с него сега.
— Сега ли? Кога?
— Тази сутрин. Преди два часа.
Погледът на Томаш се спря върху Мария Флор, която седеше на стола до леглото, сякаш искаше тя да му обясни логиката на този разговор. Директорката на дома само го погледна и сви рамене, сякаш му казваше, че го е предупредила.
Беше прекрасно — прошепна дона Граса със замечтан блясък в зелените си, досущ като на сина й, очи. — Умрях и бях с баща ти. Беше прекрасно!
VI
— Ето това имаме, сър.
След като беше почукала на вратата за позволение да влезе, секретарката прекоси кабинета и остави върху бюрото сива картонена папка, пълна с доклали и снимки. На корицата с червен печат top secret[18] под логото на ЦРУ бе изписано името Томаш Нороня.
— А документът от "Наука и технологии"? — попита шефът й. — Халдерман изпрати ли го вече?
Секретарката отвори папката върху бюрото и показа въпросната бележка.
— Тук е, сър.
Хари Фъч се взря в листа.
— Значи, това е следата, която старият е оставил? — усмихна се лукаво той. — Доказателство, че е страдал и че виновният е Томас Нороня. — Доволно поклати глава. — Много удобно наистина.
— Това ли е всичко, сър?
Директорът взе папката, която секретарката му бе донесла, и прегледа документите под бележката, изпратена от дирекция "Наука и технологии". Първото, което видя, бе снимка на португалския историк в едър план, който се усмихваше на обектива.
— Само още нещо, Тиш — каза той, докато разглеждаше фотографията. — Свържи ме с нашия човек в посолството ни в Лисабон. Спешно.
— Да, сър.
Секретарката излезе от кабинета, затваряйки вратата след себе си. Директорът на Националната служба за тайни операции прелисти документите в папката и се спря на доклад за случая в Иран. След това прегледа досието на Франк Белами и провери списъка с технологии, които през последните години дирекция "Наука и технологии" бе предоставяла на агентите от Националната служба за тайни операции. Вниманието му бе привлечено от едно откритие, което убитият директор винаги бе отказвал да предаде на колегите си от ЦРУ. Наричаше се Quantum Eye, или Квантово око — проект, който старецът не бе споделял с никого.
— Тайните ти приключиха, кучи сине — прошепна Фъч, взирайки се в текста, отнасящ се за Квантово око. — Сега, след като гушна букета, този материал идва при мен.
Телефонът иззвъня.
— Нашият човек в Лисабон е на линия, сър — съобщи секретарката. — Името му е Джим Кронгард.
Чу се пращене по линията и обаждането бе прехвърлено към американското посолство в Лисабон.
— Мистър Кронгард — започна Фъч, докато затваряше досието на Белами, — имаме проблеми с почистването и разчитам вие да се погрижите. Надявам се, че си разбирате от работата…
— Точно затова съм тук, сър. Какви са боклуците?
— Името на обекта е Томас Нороня. Той уби ръководителя на нашата дирекция "Наука и технологии" в Женева. Много тежко престъпление, както виждате. Имаме информация, че се е върнал в Португалия. Хванете го.
— Как искате да координирам задачата с португалската полиция, сър? Просто да им предам информацията или да проследя случая?
— Не искам местната полиция да взема участие. Впрочем не искам никой друг да се замесва, освен Агенцията. Това е секретна операция и вие ще бъдете единственият агент, който ще работи по нея.
Гласът от другата страна на линията се поколеба.
— Но… но, сър, политиката в Португалия и останалите страни — членки на НАТО, е…
— Кучият син уби директор на ЦРУ! — изрева Фъч в слушалката. — Нима смятате, че трябва да правим компромиси с подобен случай? Аз не мисля така! Копелето ще си плати за престъплението, което извърши, ясно? Намерете го и го заловете!
— И какво да направя после? Да го пратя при вас? Ако е така, трябва да организирате полет…
— Ще изпратя самолет, не се тревожете — ядосано го прекъсна директорът на Националната служба за тайни операции. — Ще ви изпратя доклад за случая и поверителна заповед за задържане. Но това са само бумаги, за да си вържем гащите. Не искам заподозреният да идва тук, ако ме разбирате…
Мъжът от другата страна на линията отново замълча, чудейки се какво точно означават последните инструкции.
— Хм… Не много добре всъщност. Бихте ли обяснили по-конкретно, сър?